БЪЛГАРИСТИКА 2001

Франциско Х. Хуес Галвес
(Мадрид, Испания)

Българската литература в испански превод (ХХ век)

 

В течение на цял един век – двадесетия – българската литература не е имала в Испания, и много вероятно, в целия испаноезичен свят, статут на нормална (чуждестранна) литература.

Какво разбираме под нормална литература? От издателска гледна точка, тя отговаря на същите условия, на които почива и цялата световна литература, в това число и испаноезичната – публикуват се редовно или спорадично произведения на изтъкнати нейни представители, радват се на редовна книжарска дистрибуция и привличат вниманието на критиците и читателите.

С много редки изключения от деветнадесетия век и първите десетилетия на двадесетия век, първите забележителни испански преводи на българската литература се появяват през 40-те години на ХХ век: от 1944 до 1949 г. излизат на книжния пазар трите – може би и досега – най-ценни български художествени произведения в испански превод. В хронологичен ред те са: Български разкази на Елин Пелин (февруари 1944 г.: Еlin-Pelin, Cuentos búlgaros, Editorial Stylos, Madrid, 1944. "Traducción del búlgaro por Teodoro P. Neïkor y Manuel María de Barandica"), Жетварят на Йордан Йовков (1944 г.: Iordan Yovkov, El segador. Novela búlgara, Traducción de Teodoro Neicov y Juan Eduardo Zúñiga, E. P. E. S. A., Colección Siembra, Madrid, 1944) и Под игото на Иван Вазов (май 1949 г.: Ivan Vazov, Bajo el yugo: novela. Traducción del búlgaro por T. Neikov y J. A. Zúñiga, Barcelona, José Janés, 1949, Collectión La vuelta al mundo en ochrenta libros).

Това бурно начало, съвпадащо с доста трудни години на испанската съвременна история (първите десетилетия на следвоенния период, 1936—1939 г.), е и доста необикновено от друга гледна точка: главният преводач на трите произведения е българин, бъдещ виден испанист, работещ като секретар в тогавашната българска легация в Мадрид (от 1942 до 1945 г.): покойният Тодор Нейков, чието име се появява, както забелязахме, в различни варианти на трите книги.

Така че още тогава срещаме едно явление, което ще присъства и по-нататък при испанските преводи на български литературни творби: те са "предопределени" от българската страна. Тъй като "няма" испански говорещи, знаещи български език до такава степен, че биха могли сами да пресъздадат българската литература, нито – а това е може би по-важно – има достатъчно издателски (търговски) интереси, за да поиска самият пазар такива произведения, трябва "другата страна" сама да поеме риска. Обаче в този начален момент представителността на избраните творби е и прекалено "наивна" (Cuentos búlgaros, Novela búlgara…) и – успешна: оттогава имаме преведени на испански творби на тримата най-добри разказвачи на епохата.

Трябваше да минат много години в Испания без да излезе от печат някакво българско литературно произведение. През 60-те години български литературни творби в испански превод започват да се печатат в социалистическа България: например Под игото в превод на Тодор Нейков – в съавторство с Хуан Едуардо Сунига – се обнародва в София през 1961 г., без споменаване на предишното испанско издание, нито на другия преводач: Ivan Vasov (sic), Bajo el yugo. Novela, Sofia, Editorial de Libros en Lenguas Extranjeras, 1961, Traducción del búlgaro por T. Neicov. В други аспекти съвпада и самата необичайна транскрипция на името на автора.

През споменатия период в България излизат и други важни български белетристични произведения, преведени на испански: на Емилиан Станев (Иван Кондарев), Димитър Димов (Тютюн), Елин Пелин (Гераците, като и в този случай трябва да е налице същият превод, включен в Български разкази, издадени в Мадрид през 1944 г.), и една "антология на българската проза" – вероятно става дума за Българска антология (Antología Búlgara, Editorial de Libros en Lenguas Extranjeras, Sofia, 1960. 216 pp. [p. 4: Traducida por: Teodoro P. Neikov, Todor Zenkov y Zvetan Gueorguiev]). Впрочем всички изброени заглавия са издадени от софийската Editorial de Libros en Lenguas Extranjeras. За някои от тях можахме да открием следа; те се характеризират със заглавия, които улесняват възприемането от страна на испански говорещия читател. Така Гераците става La familia Guerak y los demás son cuentos (Traducido por Teodoro P. Neikov, Sofía, Editorial de Libros en Lenguas Extranjeras, 1964), Иван Кондарев става El rebelde (Traducido por T. Neicov, Sofнa, Editorial de Libros en Lenguas Extranjeras, 1965, два тома). При Димовия Тютюн няма промяна: Dimiter Dimov, Tabaco, Traducción por: Juanita Linkova, Sofía, Editorial de Libros en Lenguas Extranjeras, 1966.

Друга книга, излязла в същото издателство, но в друга поредица, е богато илюстриран сборник на Каралийчев: Angeul Karaliichev, En el mundo de los cuentos, Traducido por Ethel Wesfried y un colectivo, Sofía, Editorial de Libros en Lenguas Extranjeras, 1965.

Всички тези заглавия обаче могат да се открият в много малко библиотеки, национални или научни, университетски, където понякога са постъпили чрез дарение на някой интелектуалец с добри връзки с тогавашните български власти. Но тези книги не оказаха, нито оказват, някакво влияние върху испанската култура и испанския литературен процес.

Издателската дейност бе продължена през 70-те и 80-те години в ново издателство за книги на чужди езици: "София прес". Тогава, заедно с много други публицистични материали, излизат отделни литературни произведения на испански от автори, представители на различни поколения, някои от тях – класици. Обикновено преводите са на кубински българисти или се преиздават стари преводи:

Gueo Milev, Septiembre. Poema, Traducción y notas de Pedro Oraa, Sofia-Press, 1971.

Ivan Vazov, Epopeya de los olvidados, Versión española de Margarita Drenska y Jesús Sabourín, Sofia-Press, 1976.

Liubomir Levchev, Tiempo para héroes, Traductora Mariana Dimitrova, Sofia-Press, 1981.

Jristo Botev, Poesías, búlgaro-español, Traducciones de José Martínez Matos, Pedro de Oraá, David Chericián, Teodoro P. Neikov, Sofia-Press, 1982.

Elin Pelin, Cuentos, Traducción Teodoro Neikov, Georgina Stokova, Bella Jristova, Sofia-Press, 1989.

Независимо от "София прес", престижното пловдивско издателство "Христо Г. Данов" издаде пиеси за куклен театър:

Diez obras búlgaras de teatro de guiñol (Anzhel Wagenstein, Boris Aprilov, Valeri Petrov, Ivan Ostrikov, Ivan Teofilov, Yordan Radichkov, Nadia Trendafilova, Nikolai Jaitov, Pencho Mandev, Rada Moskova), Plovdiv, Jristo G. Danov, 1979.

През 80-те години още едно българско издателство – "Свят", само или в струдничество, публикува няколко литературни книги в испански превод:

Nikola Vaptsarov, Poesías, Sviat, Traducción a cargo de J. M. Matos, P. de Oraá, S. Boyadzhiev, M. Drenska y J. Sabourín, Sofía, 1985.

Pavel Vezhinov, Estellas sobre nosotros, Traducción Carlos Ramos Machado, La Habana, Arte y Literatura – Sofía, Sviat, 1985.

Emilian Stanev, A través de aguas y bosques, Traducción Carlos Ramos Machado, Sofía, Sviat, 1985.

Едновременно с дейността на "София прес" в България, в социалистическа Куба се издават цял низ преводи (романи, стихосбирки, монографични броеве на списания и др.). Много от тях не са достъпни в Испания, но разполагаме със съответните библиографски данни (означаваме ги със звездичка). Някои от преводите са нови, преиздават се и стари преводи (първата стихосбирка на Вапцаров), или са стари преводи в нови издания. Като пример за последното може да се посочи Под игото, издаден в Испания два пъти, и между тези две издания по веднъж в България и в Куба, с още едно (непроверено) преиздание в Куба. Подобен е случаят и с Гераците. Атология на българската поезия, която частично съвпада със съдържанието на монографичното списание Unión, в едни или други варианти, се преиздава другаде в испаноезична Америка, както ще видим. Най-много се издават произведенията на Николай Райнов, съвсем непознат в Испания – всичките ни податки са косвени, защото заглавията липсват в достъпните библиотеки. Може би най-оригиналното и ценно от кубинската рецепция са преводите на театрални пиеси:

Nikola Vaptsarov, Poemas Escogidos, en traducción de José Martínez Matos y Pedro de Oráa, Instituto del Libro, La Habana, 1971.

"Número especial dedicado a la literatura búlgara", [Organización y edición y traducción directa de José Martínez Matos y Pedro de Oráa], Unión. Revista de la Unión de Escritores y Artistas de Cuba. Año XI. Instituto Cubano del Libro, [La Habana, s. a. (1971, 1972)].

Poesía Búlgara, Selección: Nicola Indyov, José Martínez Matos y Pedro de Oráa, Colección: Poesía, Instituto Cubano del Libro, La Habana, Cuba, 1974.

Cuentos búlgaros, La Habana, Arte y Literatura, 1974.*

Emil Kolárov, Escuela para audaces, La Habana, Huracán, 1975.*

Elin Pelin, La familia Guerak, La Habana, Arte y Literatura, 1975.*

Ivan Vazov, Bajo el yugo, Traducción: T. Neikov, Ediciones Huracán, Editorial de Arte y Literatura, La Habana, 1976, I-II.

Gueorgui Karaslavov, Relatos, Traducción: Heberto Padilla, Giudad de la Habana, Colección Cocuyo – Literatura Universal, Editorial Arte y Literatura, 1978.

R. Stoyánov, I. Radóev, D. Dímov, G. Dzhágarov, Teatro Búlgaro, Selección y prólogo de Vladimir Karákashev, Traducción: Desiderio Navarro, Rafael Alvarado, Rubén Martí, Colección Repertorio Teatral, Editorial Arte y literatura, Ciudad de la Habana, 1978 [Maestros, Rojo y pardo, Descanso en Arco Iris, Esta pequeña tierra].

Bogomil Rainov, La novela negra, La Habana, Arte y Literatura, 1978.*

Bogomil Rainov, Tres encuentos con el inspector, La Habana, Arte y Literatura, 1978.

Bogomil Rainov, El señor Nadie, La Habana, Arte y Literatura, 1979.*

Bogomil Rainov, Nada mejor que el mal tiempo, La Habana, Arte y Literatura, 1979.*

El señor del mundo negro, La Habana, Arte y Literatura, 1979.*

Pável Vezhinov, La segunda cimpañía, La Habana, Arte y Literatura, 1979.*

Bogomil Rainov, El gran aburrimiento, La Habana, Arte y Literatura, 1980.*

Liubomir Lévchev, Poesía, Selección y traducción del búlgaro por Desiderio Navarro, Giudad de la Habana, Editorial Arte y Literatura, 1980.

Antón Dónchev, Tiempo dividido, La Habana, Arte y Literatura, 1981.*

Pável Vezhinov, De noche con los caballos blancos, La Habana, Arte y Literatura, 1980.*

Dragomir Asenov, Las ardientes noches de Arcadia, La Habana, Arte y Literatura, 1985.*

Ivailo Petrov, Antes de nacer… y después de eso, La Habana, Arte y Literatura, 1988.

Vasil Popov, Cuentos, La Habana, Arte y Literatura, 1988.*

Ivan Vazov, Bajo el yugo, La Habana, Polнtica, 1988.*

И в други испаноамерикански страни издателската дейност отразява преводи на българска литература, но между тях изпъква Мексико. Благодарение на междууниверситетската спогодба между Софиийския университет и Мексиканския национален автономен университет. Там са излезли, освен други творби, една История на България (1979) и няколко литературни произведения, често преиздадени от по-стари публикации, както поетическата антология и още едно издание на Тютюн.

Diez cuentos búlgaros, Traducción de Pedro de Oraa, David Chericián, Joséй Martínez Matos, O. Feijoo, Rumen Stoyánov, México, UNAM, 1978.

Antologнa de la poesía búlgara, México, UNAM, 1980.

Dimiter Dimov, Tabaco, Traducción de Juanita Linkova, UNAM, 1980.

El teatro búlgaro, México, Traducciones de Desiderio Navarro, Juanita Linkova, Rafael Alvarado, Margarita Drenska, UNAM, 1981.

В друг университет се публикува още една антология:

Pegaso herido. Antología de la poesía búlgara, México, Universidad Autónoma Metropolitana, 1985.*

Самите мексиканци признават (срв. М. К. Колева), че става дума за кубински преводи, което ги прави критични. Всъщност става дума за произведения или варианти на по-стари кубински издания (в тоя смисъл, срв. Сборника българския театрални произведения).

Във Венецуела, предполагаме и там по силата на някоя културна спогодба, се появяват някои издания в испански превод на български антологии:

Antología del cuento búlgaro, Caracas, Universidad Central de Venezuela, 1978 (второ издание 1980 г.?).*

Liubomir Levchev, Antología Poética, Traducción, prólogo y notas de Alfredo Varela, Caracas, Universidad Central de Venezuela, 1980.

Vasil Popov, Esta hermosa humanidad, Caracas, Asociación de Escritores de Venezuela, 1982.*

Освен някои отделни книги, издадени в Перу, Еквадор, Аржентина, една антология ни се стори специално значима, като оригинална самостоятелна инициатива на двама интелектуалци и писатели, Рубен Вела и Румен Стоянов. Тя е излязла в Сан Хосе де Коста Рика и отразява едно дългогодишно сътрудничество:

24 poetas búlgaros, Selección, traducción y notas de Rubén Vela y Rumen Stoyanov, San José (Costa Rica), Colección Séptimo Día, EDUCA (Editorial Universitaria Centroamericana), 1984.

В началото на 80-те години в Испания, в този случай по инициатива на испански издатели, се появяват няколко книги в стар или нов (или прередактиран) превод. Първите две книжки излизат по инициатива на испанския поет Мануел Муньóс Идалго (Manuel Muñoz Hidalgo), който е и техен издател, в поредицата Colección Acuario, номера 1 и 3:

Nikola Vaptsarov, Antología Mínima, Traducción: José Martínez Matos y Pedro de Oraá, Supervisión: Ventseslav Nikolov, Colección Acuario 1, Madrid 1980.

Lachezar Elenkov, Moradas de Insomnio (Antología Mínima), Traducción: Dr. Ivan Kanchev, Adaptación poética: M. Muñoz Hidalgo, Colección Acuario 3, Madrid 1983.

Доколкото знаем, поредицата за съжаление се прекъсва, макар между другото преводите, съдържащи се в първата стихосбирка да са били преиздадени с известно прередактиране вече няколко пъти.

Другите два превода са дело на един опитен испански писател и преводач, Хуан Едуардо Сунига (Мадрид 1929), и за пръв и последен път след преводите от 40-те години, излизат в търговски издателства. Става дума за съвсем нова антология на Пею Яворов и на второто издание в Испания на стария и другаде преиздаван превод на Под игото, този път с нов предговор, написан от самия Сунига.

Peiu Yávorov, Viento de Medianoche. Antología poética. Prólogo y tarducción del búlgaro de Juan Eduardo Zúñiga, Madrid, Colección Endymion 40, Editorial Ayuso, 1983.

Ivan Vazov, Bajo el yugo, Edición de Juan Eduardo Zúñiga, Traducción: Todor Nekov y Juan Eduardo Zúñiga, Barcelona, Libro Amigo, Editorial Bruguera, 1984.

Това е последната книга, може би единствената българска творба с нормална дистрибуция, която наистина имаше заслужена рецепция, но издателство "Bruguera" банкрутира след известно време, та по-нататък неговите книги се намират изключително по антикварни сергии.

Последната досега вълна от испански преводи на българска литература се осъществяват в средата на 90-те години в Арагон, свързани с тамошната "Къща на преводача", в гр. Тарасона. Една българка, испанистка и поетеса, Рада Панчовска, провела специализации там, превежда испанска поезия на български, и българска поезия на испански (което ни се струва отстъпление, нима испански говорещите вече не са доказали, че могат да превеждат сами?).

Плодът на тази нейна дейност излиза в многоавторен сборник Ediciones de la Torre en la Casa del Traductor, Madrid – Tarazona, 1993 (включва преводи на произведения на Федя Филкова, Николай Кънчев и на самата преводачка, Рада Панчовска), в две арагонски литературни списания (Turia и El Bosque, 1994), и най-сетне в две книжки, субсидирани от Арагонското правителство, които събират предходните преводи:

Cuatro poetas búlgaros: Elisaveta Bagriana, Blaga Dimitrova, Nikolai Kantchev, Rada Panchovska, Selección y traducción: Rada Panchovska, Francisko J. Úriz, Zaragoza, Colección El último Parnaso (Poesía) № 10, 1997.

Blaga Dimitrova, Avegrafías (Oratoriodeaves), Traducción: Rada Panchovska, Francisko J. Úriz, Zaragoza, Colección El último Parnaso (Poesía) № 17, 1998.

Както е видно, ръководителят на "Къщата на преводача", Франциско Хавиер Урис, фигурира като неизбежен съпреводач, тъй като става дума за преводи от чужд език на испански.

Отделно от това, през 1995 г. излезе превод на Любомир Левчев на испански в друг контекст – като носител на наградата за мистична поезия "Фернандо Риело":

Liubomir Levchev, Del más allá, Traducido del búlgaro por Kleopatra Filipova, Madrid, Poesía 14, Fundación Fernando Riero, 1995.

В заключение можем да определим три основни линии в рецепцията на българската литература на испански:

Българската литература в испански превод през XX век ни се представя като една рецепция непоследователна, неравномерна и непостоянна, а до известна степен и изкуствена. Повтарят се едни и същи преводи вместо да се заместят с други, по-нови и съвременни или пък преработени – примерен случай е този с романа Под игото, издаден четири-пет пъти без промени, Тютюн в превод на Хуанита Линкова, или пък някои от антологиите.

 

ЛИТЕРАТУРА

М. дел Кармен-Колева, "Българската литература в Мексико", Втори международен конгрес по българистика. София, 23 май – 3 юни 1986 г. Доклади. 23. Млади българисти: Колоквиум, С., Българска академия на науките, 1989, с. 326—333.

В. Трайков, "Българска художествена литература в превод на чужди езици", Речник на българската литература, 1, том А—Д, С., Издателство на Българската академия на науките, 1976, с. 158—162.

Ф. Х. Хуес Галвес, "Преглед на съвременната испанска българистика", Българистични проучвания Първа Международна научна сесия. Велико Търново, 20—22 август 1995 г., Издателство ПИК, Велико Търново, 1996, с. 279—290.

Historia de las literaturas eslavas, Madrid, Cбtedra, 1997.

R. Alvarado Dimitrov, "La bulgarística en España", Revista de la Universidad Complutense. Volumen Extraordinario: Bulgaria, Madrid, 1988, p. 166—173.

F. J. Juez Gálvez, "Los poemas en la versión española de Bajo el yugo de I. Vázov", IV Encuentros Complutenses en Torno a la Traducción. 24—29 de febrero de 1992. Madrid, Editorial Complutense, 1994, p. 477—489.

F. J. Juez Gálvez, "Južnoslavenske književnosti u Španjolskoj", Književna smotra. Časopis za svjetsku književnost (Zagreb), godiše XXXII/2000, broj 117 (3), с. 53—67.

Обратно към [ДОКЛАДИ] [ПРОГРАМА] [СЛОВОТО]