брой 31, 15.10.2002          

Матурата: как да успеем

За Атанас Далчев

Георги Цанев

Ако случайно някой влезе в къщата,  

там няма да намери никой,  

ще види само прашните портрети... 

и на вратата листът пожълтял: 

стопанинът замина за Америка. 

     ("Повест") 

Не, стопанинът не е заминал никъде. Той е тук, но се крие, тули своята личност зад обективно и спокойно построена поетична преграда. Чувствата си не издава веднага. Пътят между него и нас не изхожда от сърцето му и не води направо към нашето. Отправна точка тук е въображението и поезията му буди преди всичко и повече представи, а после и по-малко настроения. Поетът създава свят, в който ни показва положения, черти, линии, багри - образи. Ние сме в една действителност, възприета предимно зрително или плод на съзерцание. Ето хижите, полусрутени - въплъщение на увехнал живот; ето старите моми - вечната надежда, вечното суетно очакване; "ето нашето зимно стъкло"; ето "тази бяла варосана зала на старата болница", дето изнича смъртта - и т. н. Сочи, изрежда, внушава. Би помислил човек, че задача на поета е да даде равнодушно и хладно една външна реалност. Дори би могло да се получи впечатление от някои негови работи, че са теми, предварително намислени, обмислени и развити с определено художествено намерение. Но, струва ми се, подобно схващане би било изобщо несправедливо. Спокойният тон тука - в сполучените работи - означава надмогване, овладяване на действителността, власт или стремеж към власт над външните впечатления, водени от автора, а не водещи го. Че има преднамереност, съзнателна работа над известна задача - това е явно. Но явна е и поетичната хубост и новост на образите, умелата измерена постройка на цялото, така че да изрази и внуши не само едно хрумване, една художествена идея, но да окаже - макар и не винаги - и лирично въздействие. Това лирично въздействие е изобщо слабо, защото емоционалната струя е подземна и бавна. Тя тече скрито, за да се яви като резултат от цялостната постройка на стихотворението ("Вечер", "Есенно завръщане", "Повест" ,"Прозорец") или да избие като заключителен акорд ("Болница", "Зимният студ").  

Така обективността преминава в субективно изживяна действителност и добива лична окраска, индивидуална постройка - нещо, без което не бихме имали никаква поезия. Защото всяко поетично дело изисква лично, оригинално третиране на външния свят и новост. Далчев изобщо притежава това.  

Нему е достъпна не само областта на по-елементарните и прости идеи и чувства ("Болница", "Есенно завръщане", "Зимният студ" и др.) - той се домогва и до задълбочаване и проникване в по-сложни душевни състояния ("Повест", "Убийство"). И то със значителен успех. Анализът е сигурен, изразът верен, неколеблив, образите с първична преснота и наложителност. Показана е дарба да се конкретизират отчетливо преживявания трудни, недостъпни всекиму. Особено в "Убийство".  

Така пристъпва поетът и към мъртвата материя - търси нейната душа, знака на духовна същност: какво ни говори, какво символизира; оживява я: особен поетически анимизъм, който влива жив сок и движение в тая поезия.  

Богатата и оригинална образност - по характер, по цвят нашенска, родна, първично сурова - тук е в строго съподчинение на цялото, на художествения умисъл. Разбира се, в сполучените стихотворения.  

В последните работи на Далчев личи повече простота - и в теми, и в израз, - повече непосредност и по-силни лирични ноти, макар някъде, напр. в "Нищий духом", емоционалното състояние да е все пак хипотетично, а не реално. Истински проста и непосредна песен е "Ручей". Тя и "Пръстен" действително притежават характер на песенност.  

Проявеният в тия работи лиризъм е сдържан, почти спокойно даден ("Младост", "Книгите", "Нищий духом").  

За един-два случая на реминисценция и влияние не струва и да се говори, когато се решава въпросът - поет ли е известен автор. А Далчев е безспорно даровит. Неговият "Прозорец" разкрива радостни изгледи: и дава, и обещава.  

1927