брой 31, 15.10.2002          

Прочити

От пепелта на ХХ век

Валентин Стамов

В края на юли т.г. тържествената зала на БАН бе изпълнена от колегите, приятелите и съратниците на големия български учен проф.д-р Вълчан Хаджи-Вълчанов, които почетоха достойно 82-та годишнина от неговото рождение и една година от непрежалимата загуба на този незабравим българин.  

Повод за академичния форум бе и още едно знаменателно събитие - представянето на автобиографичната му книга "Хора и срещи по моя път (отсято от пепелта на времето през нашия ХХ век").  

Докато известни учени в емоционалните си слова отдаваха искреното си признание и преклонение пред живота и делото на проф. В. Хаджи-Вълчанов, от проектирания на екран одухотворен лик струеше светлината на присъщата през изминалите години негова и само негова благост, почтеност, съпричастност и отдаденост на ближните.  

Пословичната скромност на този световно признат учен не позволи приживе нашата общественост по-пълноценно и адекватно да бъде запозната с неговите научни и интелектуални постижения, изяви и търсения. Трудно оцелял в превратностите на тоталитарната система, безпартийният изследовател дълго е таял в себе си препятствията и броженията, които са му се струпвали, и въпреки които съхрани себе си и семейството си от умопомрачаващата идеологизация навсякъде и във всичко.  

Някогашното решение на младия В. Хаджи-Вълчанов да се отдаде на медицината и научната дейност дариха страната ни с един упорит и всеотдаен до крайност изследовател, достигнал най-високите върхове на имунобиологията, имунопатологията, имуногенетиката и общата биология. Забележителният му докторат "Фагоцитоза, атроцитоза и имуногенеза" (1966) и постиженията му в "Автоантигенност и автоимунизация" (1972), "Основни проблеми на репродукцията на човека" (1975), "Предпоставки за ранното откриване на болестите" (1976), върху които работи съвместно с изтъкнати професори и академици, придружени от още четири фундаментални монографии, над 180 научни статии, конгресни доклади, университетски учебници, критико-аналитични студии и статии са подобаващо оценени от международната научна общественост. Проф. В. Хаджи-Вълчанов е избран за член на Международния институт по клинична имунология в Лион, на Международния координационен комитет по имунология на репродукцията, на Международната асоциация по репродуктивна имунология, почетен член на Чешкото общество по алергология и клинична имунология, член на международни редколегии и научни издания.  

Собствената предопределеност на учения в посочените области, изглежда, лиши литературата ни от един талантлив, чувствителен, любознателен и изпълнен с безпределна етичност, добронамереност и съчувствие към всекиго и всичко творец. Последните години и дни от живота си този забележителен интелектуалец отдаде в подготовката на мемоарната си книга "Хора и срещи по моя път".  

Обстоятелството, че някои намират в тези спомени аналогия с художествените измерения на Арчибалд Кронин или споделят емоционални асоциации с други класически образци е доказателство за постигнатата естетическа завършеност и въздействащо обаяние на творбата.  

Авторът пресъздава с умиление, самоирония и спонтанна изразност вълшебната атмосфера на родния Ямбол от началото на 20-те години. С изключителната си памет описва впечатляващи детайли от историята на рода, общите корени с легендарния Таню войвода, детските лудории и безмерните изпитания на тогавашното българско семейство, дало живот на многобройна челяд, но и принудено да понесе непредотвратими загуби на деца и близки във времената на войни, лишения и обществени катарзиси. Постъпвайки в Американския колеж, закърменият с родолюбие и придобилият отлична прогимназиална подготовка юноша попада в един друг свят - английската и американската класика, строгите порядки, компенсирани от демократичния дух и уважението към личността. Възпитанието в колегиалност, чувството за дълг и отдадеността към поетата кауза се съчетават у младия характер така, че впоследствие завършилият с пълно отличие (summa cum laude) колежанин се превръща в един истински рицар на духа и изпълнена с патриотизъм и впечатляваща гражданска отговорност личност. Благотворното въздействие на семейството му, в което литературните интереси са на особена почит, стимулира първите опити на В. Хаджи-Вълчанов в писмовното дело. Сам той споделя: "И днес тези ученически плахи опити за поезия, белетристика и социо-публицистика, преминали през ситото на времето, макар и в известна степен наивни, са един ярък документ, многообразен, многоцветен документ за живота на създадения през 1860 г., прекъснал през 1942 г. и възкръснал петдесет години по-късно учебен институт".  

Спомените на проф. В. Хаджи-Вълчанов са безпристрастно и уникално свидетелство не само за конкретния исторически период, но и за душевността, характера и подложената на небивали изпитания съдба на едно знаменателно поколение. Много от неговите представители, въпреки непосилните житейски превратности, наложената впоследствие "пролетарска диктатура" и всевъзможните запрещения, запазиха не само своето достойнство, но и поддържаха духа и вярата на онези, които бяха принудени да изпаднат в отчаяние и безнадеждност.  

Колежанинът, търсещ в онези времена своето поприще и професионално бъдеще, не унива пред суровите изисквания и порядки в тази още чужда за него среда. В свободното си време той работи в колежа за осигуряване на допълнителни средства, включва се за дълги години в дейността и проявите на Юношеския туристически съюз, става един от главните "списователи" на колежанското литературно списание "Рилски шепот". Общува със самородни таланти, като Александър Геров, Димитър Стефанов (бъдещия Радой Ралин), Александър Вутимски. При гостуването им в колежа се запознава с Елисавета Багряна, Асен Разцветников, Димитър Пантелеев, Лъчезар Станчев, Димитър Полянов, Добри Немиров. Превежда няколко романа от английски и американски автори.  

Негови разкази и публикации са отличени с награди и предизвикват голям интерес сред литературните кръгове. По-късно общува с Владимир Василев от "Златорог", а като студент се включва в списването на медицинското списание "Премедикус". В. Х. Вълчанов, е от малцината щастливци, участвали в пренасянето на "свещения огън на българския дух" в новоосвободена Македония.  

Преминал през ориста на участъков лекар в с. Маломир, създал първия родилен дом в това селце, младият д-р В. Х. Вълчанов спасява не един човешки живот и оттогава е запомнен като непримирим радетел за повече хуманност и справедливост в повседневните отношения. Авторът на тези редове е свидетел как преди няколко години, след като научи, че дъщерята на негов приятел е в критично състояние в Инфекциозна болница, макар и сам в недобро състояние, проф. В. Х. Вълчанов направи и невъзможното за спасяването на нейния живот. Такъв си бе той - поборник за оцеляването на всяко живо същество, склонен към безкрайни компромиси към злото, което му е сторено, и надмогващ отрицателните проявления с една всепобеждаваща доброта и склонност към разбирателство.  

Отдавна дължахме преклонна почит към професора и неговото поколение, които и като учени, и като творци олицетворяваха образа на българина-интелектуалец, доказал изконната си принадлежност към европейския дух и винаги изповядвал високоосъзната лична и гражданска отговорност. Наистина, и "ний сме дали нещо на света!" 

Вълчан Хаджи-Вълчанов. "Хора и срещи по моя път" Изд. "Меридиани". 2002