брой 31, 15.10.2002          

Палми Ранчев представя

Ахмед Талиб: Бродя по улиците на света

Познавам Ахмед Талиб от времето, когато се появи в "Хавана", горе, на кръглия бар, заедно с цяло отделение палестински бойци. Беше завършила Ливанската гражданска война и те всички очакваха да бъдат прехвърлени в Тунис, където беше ръководството на ООП. Сприятелих се с Ахмед, защото говореше по-добре английски, и интересите му не свършваха с трите "арабски" проститутки. Приятелите му един по един изчезваха. Той единствен остана и оттогава редовно се срещаме по софийските улици.

- Обясни как иракчанин, защото знам, че си роден в Багдад, става боец за палестинската кауза. 

- В масмедиите, когато бях много млад, непрекъснато се говореше за палестенската кауза. Не съм единствен, който искаше да отиде и да помогне на палестинците. Бях почти тийнейджър, ангажиран емоционално с всичко, което ставаше с тези хора.  

- Живееш в най-богатия квартал на Багдад - Мансур. Баща ти беше дипломат, последователно посланик в Иран, Сирия, Саудитска Арабия. Лесно ли се отказа от осигурения живот, за да се бориш за каузата на един онеправдан народ? 

- Тогава нямах никаква представа за живота по света. Сега си мисля, че не съм имал и съвсем ясни идеи. Ръководех се главно от емоциите си. Недоволствах от очевидната несправедливост към палестинците. Но емоциите, когато не са осъзнати и насочени, често вредят. Причиняваш болка не само на себе си, но и на другите. Отдавна смятам, че под слънцето има място за всички хората. Независимо от това къде живеят и каква религия изповядват. Стига да постигнат разбирателство.  

- Как продължи тогава животът ти? 

- В началото, някъде около две години, бях партизанин в Йордания. Беше средата на 69-а, когато ме включиха в една операция срещу израелската армия. Казвам това, защото, слава богу, никога не съм участвал във военни действия срещу цивилни. Имал съм този късмет. И се гордея с това. В Израел ме арестуваха. Получих доживотна присъда.  

- В затвора само араби ли бяхте? 

- В началото имаше и израелци. Тогава научих малко иврит. След произнасянето на присъдата ме прехвърлиха в затвора Ашкалон, само с палестинци. Истината е, че не може да се сравнят затворите в Израел с арабските. Обстановката в израелските затвори е като в хотел. Имахме достатъчно книги и свобода да живеем нормално. Размениха ме в Женева, срещу израелски войник, който беше в ръцете на ООП. Така, след десет години затвор, бях отново свободен. В Ливан станах главен редактор на списание "Напред". Издание на ООП.  

- Откога е интерeсът ти към журналистиката? 

- В затвора, заедно с мои приятели, създадохме няколко списания. Тетрадки от около шейсет страници. Първо едно политическо, което се наричаше "Възраждане". После и други списания - "Свобода", "Спорт". Започнах да пиша в затвора. И вече работя повече от 27 години като журналист. Преди да дойда в България, бях журналист в Ливан, Тунис, Канада.  

- Сега съжаляваш ли, че си се намесил в тази борба? 

- Не. В живота не всичко можеш да предвидиш. Трябва да посрещнеш спокойно превратностите. Няма значение, че загубих най-хубавите години от младостта си. Защитавах справедлива кауза. Дори израелците го признават. Всички са съгласни, че има палестински народ, който има права. И те трябва да бъдат зачитани.  

- Понякога, след всички тези самоубийствени атентати и военните действия на израелската армия, след толкова жертви от двете страни, започваш да мислиш, че конфликтът е неразрешим. 

- Нещата никога няма да се върнат назад. Това, което палестинците постигнаха, ще претърпи нов етап на развитие. Трябва да има две държави. Съвсем естествено е. Истината е, че военните действия можеха да бъдат прекратени още преди тридесет години. Но и от двете страни има малки групи, които не искат мир. Имат и финансов, и политически, и идеологически интерес.  

- Кои са те? 

- Радикалните ислямисти, представени от Джихат, Хамас и прочие. И крайните религиозни крила в Израел. Те не разбират, че светът не е същият. Живеят с минало, което е живо само в техните глави. Повтарям, че отношенията между двата народа отдавна можеха да се балансират. И да заживеят като добри съседи.  

- Учудва ме неутралният тон, с който коментираш събитията. 

- Като човек не изпитвам омраза към израелците. Няма значение, че съм бил толкова години в техен затвор. Това е минало. Важно сега е политици и от двете страни да положат достатъчно усилия, за да се постигне истински мир.  

- Как се почувства след пристигането си в България? 

- Дойдох от място, където непрекъснато имаше войни и убийства. Тук беше спокойно, красиво. Запознах се с теб и други приятели в "Хавана". Тогава единственият хубав бар в София. Чувствах, че от дълго време за първи път си почивам.  

- Тогава повечето твои приятели отидоха в Тунис. 

- От централата на ООП ми предложиха да оглавя тяхната агенция за информация. Но предпочетох да завърша журналистика в Софийския университет. После защитих докторат: "Войната в Залива и ролята на телевизията". Интервюирах професор Джон Рийд, Иво Инджев, Асен Агов, професор Бакари от Египет, посланика на Кувейт и много други специалисти. Сега съм разширил темата и очаквам изследването ми да бъде публикувано като отделна книга.  

- Общуваш ли с братята и сестрите си? 

- Двама от братята ми живеят в България. Двама са в Канада. Четрите ми сестри са в Йордания и Багдад. Общуваме чрез имейл, телефон, писма. И сравнително често се срещаме. Хубаво е човек да живее свободно. Светът не е ничие притежание. Харесва ми да се разхождам по улиците на света.  

- Какви корени пусна в България? 

- Тук, където живея в продължение на доста години, аз се чувствам едновременно и като скитник, замръкнал случайно, и като човек, който е у дома си. Не само заради съдбата си или защото се живее добре. По-скоро заради българите, които са интересни и приятни хора. Народът ви е древен. И това винаги е важно. Много неща не се научават, а се предават с кръвта. Народите с дълбоки корени в историята се адаптират по-лесно към променящите се условия. Независимо от политическите и икономически страдания, които преживявате в момента, тези корени ще помогнат на българите да успеят.  

- Често ли пишеш за България? 

- Да. Слава богу, имах късмет да попадна в подходяща среда. Сред образовани, добри и умни хора. Това не се случва с всеки чужденец. Сега съм експерт по отношение на процесите в съвременното българско общество. Сътруднича на различни издания от Австрия, Кипър, Йордания.  

- Палестински ли са? 

- Работата ми в палестинските издания приключи преди 12 години. Списанието "Единен Свят", на което сега съм главен редактор, се издава от хора, които живеят на различни континенти. И това отговаря на основната му концепция. Списанието отразява позитивния ход на живота. Или поне начините, по които може да бъде постигнат.  

- Как ще разтълкуваш случилото се на 11 септември? 

- Хората от Ал-кайда, които са извън действителността, и всъщност не представляват никого, по примитвен и жесток начин накараха Америка да страда. Те живеят в свой свят, изолиран от цивилния живот. Така навредиха на хората, които наистина страдат. Не е това начинът да се преодолеят гладът, болестите, липсата на образование.  

- Повечето терористи са били студенти в Европа и Америка. 

- Нека не забравяме, че Хитлер демонизира народа на най-развитата по онова време държава. Бен Ладен, в случая, няма армия, а само малки групи, които с атентати се опитват да постигнат въображаемите си цели. Същите са и самоубийците в Палестина. Тогава загиват много невинни, което също вреди на палестинската кауза. Повтарям, че само взаимните компромиси могат да осигурят мир и на двата народа. Войната, колкото и оправдана да изглежда, както и да я обясняват политиците, не трябва и не може да има бъдеще. Поне на мене ми се иска да е така.