брой 9, 12.03.2008          

Книгите днес

Книги и автомати

Пламен Дойнов

През лятото в Париж пуснаха първите автомати за книги. Приличат на машини за кафе, само че са по-големи и осветени – за да могат клиентите да виждат предлаганите заглавия. Само за 2 евро, проврени през процепа, човек се сдобива с джобно издание на известен роман или друго популярно четиво. И ако все още е рано за апокалиптични предчувствия за „съдбата на книгоразпространението” (французите казват, че засега продават 25 бройки на ден), съвсем не означава, че сме подранили с въпроса: Дали сме в началото на базисна промяна в стереотипите за първа среща между клиент и книга? Защото четенето е като любовта – първата среща е показателна за степените на предстоящата взаимност.  

Предимствата на автоматите се виждат и без очила. Книгите се приближават на една монета разстояние от хората. Автоматите заемат удобни позиции на средищни места и заглавията изникват пред теб от упор. Това са места за пътуване – метро или гара. Докато се усетиш, влизаш във влака със спретнато малко томче в ръка. Вместо да четеш кафяво-жълти вестници, от които се сдобиваш с пръсти на коминочистач без късмет, разтваряш прочут и чистичък роман. Изглежда и по-престижно, и по-смислено.  

Джобните издания са удобни и евтини. Цената им на автомата наистина има нисък таван, защото трябва да бъде конкурентна както на останалите книги, които се предлагат доста по-скъпо в книжарниците, така и на други продукти (кафе, сокове, сандвичи, шоколадови вафли и пр.), пласирани също чрез монетни автомати.  

Ограниченията и недостатъците на автоматната книжна търговия засега изглеждат много повече. На първо място смущава самата автоматизация и профанация в предлагането на книги. Липсва решаващата посредническа фигура на знаещия книжар, който насочва, съветва, въвлича клиента. Автоматите просто изплюват книги, при които са решени проблемите с авторските права – предимно познати заглавия от класиката или от типа на Библиотека за ученика, или полезни четива като речници, разговорници и пътеводители. Неизбежно техният брой е малък и заради ограниченото място в една машина. Именно по тази причина те трябва често да се обновяват, защото бързо омръзват. Поне засега в автоматите не се забелязва амбицията да се появяват актуални заглавия, защото те биха имали по-висока цена.  

Не изненадва скептицизмът, с който в България се посреща френското начинание с автоматите. Прогнозите са, че или витрините им ще бъдат счупени, или механизмите – повредени, или просто никой няма да им обръща внимание. Книжният пазар тук все още е такъв, че едва ли някоя фирма ще вложи средства в подобна рискована идея.  

Не са малко онези, които смятат, че у нас няма как да се произведе толкова евтина книга, която да върви за 2 евро или за 4 лева. Но пък знаем, че това не е точно така, защото тъкмо книгите от „учебните програми” сега се продават между 3 и 5 лева, а продаваемата съвременна българска художествена литература струва до петарка. И нека си признаем, че и сега в България има места, където книжарите предлагат книги по-зле и от автомати.  

Все по-важно ще става не само дали купуваш и четеш книга, но и къде и как я четеш. Както с кафето – дали го купуваш евтино от машина и го удряш на крак, или сядаш в приятно кафене и срещу повече пари отпиваш бавно удоволствената течност. Въпрос на възможности, свободно време, вкус и култура на общуване.  

октомври 2005 г.  

Горният текст е от есента на 2005-а, но сега се публикува за първи път. Беше предназначен за уводен материал в поредния брой (книжка 7) на сп. „Книгите днес”. Една от темите на броя вземаше повод от пуснатите същото лято във Франция автомати за продажба на книги. Ралица Фризон-Рош ни изпрати специален репортаж от Париж, а ние направихме малка анкета с български издатели. Броят обаче така и не излезе.  

Всичко започна през зимата/пролетта на 2005 г., когато съставих концепция и сформирах екип (Иван Христов, Камелия Спасова, Мария Калинова, Емилиян Николов, за кратко и Стоил Рошкев) за правене на месечното списание „Книгите днес”, от което ритмично излязоха шест броя в шест последователни месеца. Внезапно издателят Емануил Манолов реши (или беше принуден) да спре списанието за голям период от време. Така никога не се появиха на пазара нито напълно готовият бр. 7, нито полуготовият бр. 8. Едва след близо година издателят се опита да възстанови списанието вече с друг екип. Нов брой на „Книгите днес” започна да се появява инцидентно на всеки три-четири месеца, но напоследък списанието май изчезна съвсем.  

Причините за това са може би много. Но се оказа, че българската книжна среда все още не е готова да понесе честно, последователно, аналитично вглеждане в самата себе си, въпреки че не един издател публично се оплаква как днес нямало стойностна критика за книги. Оказа се, че повечето български издателства предпочитат писането за книги да си остане в границите на откровената реклама и хлъзгавия ПР, а не да изследва напрежението между различните видове ценности в полето на книгоиздаването и книгоразпространението. Няма повод за особен оптимизъм. Автоматите побеждават книгите. Засега.  

П. Д.