СТИХОВЕ ОТ БОРИСЛАВА ВЕЛКОВА:
Животът мой е странно раздвоен,
бавно тече от ден на ден.
Училището, любовта...
Голяма каша в моята глава.
И как да си призная, че съм още дете,
като любовта изпълва моето сърце!?!
И знам, че важно е да уча,
да се боря да сполуча.
А той е вечно във ума ми,
далеч от тук и във страха ми.
Навсякъде е той до мен
и съм попаднала в плен,
в съня ми страстен и омаен,
красиво сладък, всеотдаен!...
|
|
|
Приятелска душа
В едно училище, в една пустота,
зад грим се крие истинската грозота,
която превръща лицата в красиви,
уви, всички са маймунско диви.
Та там, сред тази простота,
аз срещнах една приятелска душа.
Сродна, истинска и жива.
Обичам я, и с нея съм щастлива!...
|
|
|
Ламята в пещерата
Ти си в тъмнината,
като ламята в пещерата.
И ти, мили, ме нарани,
и моята любов уби.
Та аз сега сама да плача,
да меся паметна погача.
За нашата любов красива,
щастлива тъй и малко дива,
която в сърцето ми веч не говори,
която, скъпи, ти зарови!...
|
|
|
Едничка мисъл...
Живея със едничка мисъл -
кога ле ще те видя пак?
Животът ми без тебе няма смисъл,
и вечерта и сутринта е мрак!
Любовта, която ти ми подари
не ще мога да забравя.
Споменът за нашите бурни вечери,
и твоят лик...
...в сърцето си ще пазя!
Обичам те! Не ще обичам друг!
Любовта ще игнорира грозната раздяла...
...и зная ти без мен ще бъдеш като луд...
Птичка в душата е запяла!
|
|
|
Какво ли?...
Звезди ли от небето да ми сваляш?
Морски пясък ли да ми броиш?
В сърцето ти за мене място има,
в леглото сам не можеш да заспиш!...
|
|
|
Изпитание
По пътеката на отчаянието ще лазя!
Боса... върху тръните ще газя!...
Ако трябва в ада аз ще сляза,
но обичта към теб - тъй силна,
ще запазя!
|
|
|
На една щастлива нощ!!!
Дори да го искам -
не бих го желала!
Дори да ти вярвам -
не бих се предала!
Живея единствен и неповторим живот,
ела при мен, обичай ме, ако си готов!
|
|
|
Отчаяние...
Вървейки по стъпките на страданието,
преминавайки пътеката на отчаянието,
моля се да ме отнесе мълчанието,
та най-накрая да убие в мен желанието.
Желанието да живея, желанието да обичам,
та сетне да престана аз да тичам,
и да престана да се вричам,
че вечно за ще те обичам.
Писна ми да падам, да се влача и да плача,
в коварните нощи да чакам милостта на
палача.
Нима не разбираш, нима не знаеш?!
Но помни! По-късно за това ще се каеш!
Сама аз боря се със зъби и нокти,
дори ставам хищна като някои котки.
Казват, че съм бясна, нагла и нахална,
но за съм чисто и просто много емоционална.
Била съм аз красива,
даже много дива.
И като ангел грешен в нощта,
отчаяно се моля за смъртта.
И как искам да извикам,
та да успея да те предизвикам.
Кой от нас ли ще успее пръв?
Знай, че ще се лее кръв!
Ако дори докоснеш ме с пръст,
заклевам те в свещения аз кръст,
далеко ти да отлетиш,
дано в ада да гориш!
Че любовта ти пагубна за мене беше,
от очите ти дори струеше.
Как лика ти искам от сърцето си да залича,
сетне в полумрака сама да помълча!...
|
|
|
Аз искам!...
Аз искам да ти кажа
стотици, хиляди неща.
И без да преувеличавам
да призная пред тебе любовта.
Любовта, що отвътре ме изгаря
и будна ме държи в нощта.
Любовта, що мира ми не дава
и мислите дори за миг не изоставя.
Ти накара ме да вярвам,
да обикна аз света.
Живота ми превърна
в сбъдната мечта.
И както в приказките става
- "живели те щастливи до смъртта".
Вярвям ще пребъде
любовта във вечността.
|
|
|
С бавни крачки към ада вървиш,
и молиш се най-накрая там да изгориш.
Молиш се изведнъж всичко да свърши,
тоест обърканият ти живот да завърши.
Понякога питаш се защо си живял,
щом нищо хубаво на този свят не си видял.
И често питаш се защо става така,
постоянно да живееш в безмилост и тъга.
И продължаваш напреде ти да вървиш,
и все по-силно искаш да изгориш.
Защото навярно си уморен
и от живота тежък ти сломен.
Заседналата в гърлото ти буца,
те изтръгва бавно от живота.
И сякаш с вик прощален в нощта,
тъжно ти напомня за смъртта.
За смъртта, но също и за песента,
в която казва се, че има живот и след това.
Но тоз живот защо ти е, щом вървял си
в омагьосан кръг,
и дори любимият човек обърнал ти е първи
гръб!...
