Аз исках да ти кажа две слова - 
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях - 
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова - 
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?   

 

Обратно към [Д. Дамянов] [СЛОВОТО]