Всеки ден, всеки час, всеки миг
в туй греховно и зло мироздание
е един мой гърч, един стон, един вик,
едно тъй нечовешко страдание.
Боже, толкова ли грехове
съм направил, та още държиш ме ти,
та не скъсаш, не срежеш на две
най-подир на живота ми нишката!...
Ако трябва, на грях най-зловещ
съм готов за това аз, безбожникът.
Ще ти дам и молитва, и свещ,
но вземи ми душата, тревожната
Обратно към [Д. Дамянов] [СЛОВОТО] |