ЛУННА СОНАТА

В тази бяла лунна тишина 
кой ли свири лунната соната 
и разплаква бледата луна, 
и я сваля до сами стъклата? 
Притвори прозореца! 
Мълчи! 
В долния етаж едно пиано 
свири много тъжно. Не плачи! 
Нищо, че навън се мръкна рано! 
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак, 
птиците със влюбени зеници 
тихичко си дават таен знак... 
Не плачи! Нали и ти си птица!... 
Нищо, че тополите шумят 
и раздават обич и прохлада, 
а под тях прегърнати вървят 
всички млади, а и ти си младо!... 
Не скърби, затворено сърце! 
И за теб ще дойде светлината! 
Чувай - долу две добри ръце 
тъжно свирят Лунната соната. 

Обратно към [Д. Дамянов] [СЛОВОТО]