ПОСВЕЩЕНИЕ

Къде си моя първа обич? 
Разпръсна ни света голям! 
А беше време...Даже в гроба 
не исках да отида сам. 
Не исках да съм сам без тебе. 
Не искаше и ти - сама. 
За двамата ни бе потребен 
един живот. Една земя 
под нас или над нас да бъде. 
Ала животът се мени. 
Земята се върти и пъди 
прашинките на две страни. 
Земята се върти. Пилее 
листа и птици, сняг и прах... 
Върти се тя и те - със нея! 
И те - със нея, ние - с тях! 
Довчера влюбени и вечни, 
днес - аз съмичък, ти - сама. 
Като два полюса далечни, 
два края на една земя. 
И двете точки на кълбото 
се гонят всеки миг и час. 
А колко други във живота 
се гонят също като нас! 
И как безкрайно се пътува 
по паралела "Аз и Ти"... 
Затуй откакто свят светува 
кълбото земно се върти. 

Обратно към [Д. Дамянов] [СЛОВОТО]