ВИК

Почакай! Спри! Преди да си отидеш, 
преди да треснеш като гръм вратата, 
изслушай този мой последен вик: 
ела при мен във този сетен миг 
и ме завий с горещото си тяло! 
Защото инак ще умра от студ... 
Аз искам от последната раздяла, 
от нашата прощална земна ласка 
да ми родиш прекрасна дъщеря. 
Страхувам се от тази пещера, 
в която подир теб ще заживея! 
Когато като дънер остарея, 
край моя ствол приведен, сух и слаб 
ще изтекат реките на годините. 
И ще ми трябва руса дъщеря, 
която да ме води по света да пея. 
Върни се, остави ми само нея - 
девойката със твойта красота, 
с която пеш ще тръгна по света, 
за да изуча всички птичи песни 
и на човешки да ги преведа.

Обратно към [Д. Дамянов] [СЛОВОТО]