Дарина Маринова е родена в Пловдив на 25.11.1977 г. в Пловдив. Завършила е Френската езикова гимназия. В момента е студентка 5-ти курс право в СУ.
Стихове:
- Имам малко време...
- Нежен мой...
- Вече никога няма да бъдем...
- Бъди палачът, кървавият Бог...
- Чадърите възторжено извеждат...
- От ден за ден...
- Искам...
- Привидността на болката...
- Узрявам за капризната ти нежност...
- Със теб, без теб - горчи неравномерно...
- Още мога да те прегърна...
- Аз не и подарих...
- Разплискаха се мътните води...
- Към прилепа
- Клюн от мъртво врабче...
- За дъщерята ще прикътаме усмивките...
- Не е подслон убежището...
- Синия поглед на котката...
- Мой си не защото си го искал...
- Нас навикът така ни оковава...
- Мъжете, в мъжката си сила...
- Какво, ако съм сива или делнична...
- Сезоните си имат своя истина...
- Каква любов е тая, мамо...
- Символичните устни...
- Беше тъжно, беше тихо...
- Привечер не залоствам портата...
Есе:
- Просто неясен спомен... - есето е класирано на 2-ро място в Конкурса, посветен на 150-годишнината от рождението на Вазов
© Дарина Маринова. Всички права запазени!
