БЕЛИ ТОЧКИ

Запалени от Бог ли
или от твойте думи смели,
по твойта нова рокля
изгряват точки бели.

Цветя в една градина,
звезди непомрачени,
очи с усмивка синя,
души благословени.
И аз благоговея
пред часове вечерни.
Белеят те, белеят,
на твойта хубост верни.

Дано след мене само
не станат черни.


Обратно към [творчеството на Е. Евтимов] [СЛОВОTO]


LiterNET! Любовна поезия