Hа тази улица за първи път
завръщах се самичък след разлъка.
Под веждите усещах да тежат
два облака, натрупани от мъка.

До моя праг когато ме видя,
пошепна ми един приятел верен:
"От облак някъде си пил вода,
затуй, приятелю си толкоз черен."


Обратно към [творчеството на Е. Евтимов] [СЛОВОTO]


LiterNET! Любовна поезия