|
СЪДЪРЖАНИЕ
НАЧАЛО
РЕДАКЦИЯ
|
Дьорд Петри
Градина
Окапващи плодове:
круши, останали орехи
не чувстват тежестта си
в пухкавия сняг.
Внезапно зимата ни връхлетя.
Бои се, много се бои
неокосменото същество.
Червена ябълка
се полюшва сред голите клони.
Като обесено бебе.
Аз
Загнило божие зрънце
грозде, което старият
господин държи за себе си
в заскрежената градина.
Криза
Три седмици се свечерява,
не може да залезе Слънцето,
заседнало е в гърлото на Господ
на кръст,
като пилешка кост.
Опитва се да го преглътне,
опитва се да го изкашля.
Без резултат.
Свикаха консилиум
от най-прочути доктори
Вкупом
хъмкаха и доста се покашляха.
Трагично
бърчеха чела,
дискретно взеха
претъпканите пликовете.
Женски глас
Сънувах съпугата ти ти. Нямаше много
смисъл:
утешавах я за нещо си
- имаше някаква съвсем делнична мъка.
Беше си загубила чантата или нещо си. И
докато
й повтарях да се стегне,
не се е случило нищо особено:
постоянно си блъсках главата
защо не тя утешава мен.
Варианти за женски гърди
I.
Смачках повехналите й гърди
като празна цигарена кутия.
Разсеяно ги стисках, хващах в шепи...
Разхождаш се в прекрасен парк
в ръцете ти някаква намачкана, станала
излишна
хартия,
пред теб дълга, сияйна
алея. Никъде ни едно кошче за боклук.
Да я захвърлиш те възпира
императивната чистота на мястото и
ситуацията.
В потните шепи - бръчки, прошавване.
В очите ти страх,
а над теб парка въздиша
дълго, дълбоко, щастливо.
II.
Изваждаш от хладилника
полиетиленовия плик мляко,
хващаш го в двете си длани с
благоговение:
пулсиращата, плътна, прохладна маса...
Гърди на млада майка, мъртва...
Много обичах тази жена
Посветено на К.П.Кавафис
Тази жена, героинята на първия ми
любовен
провал (съпруга на приятеля ми),
обичах много. Откакто се целувахме
в изправената-на-ръба си-стая кибритена
кутия
и тя леко ми се изплъзна, сякаш плувайки,
както я видях за пръв път и се влюбих в
нея
в басейна седемнайсетгодишен
(Откога не ходим нито аз, нито приятелят
ми
в оня басейн, където ритахме в корема
позастарели характерни актьори заради
лошата игра
и за наказание, пръскайки ги с вода
мъчехме по някой и друг самодоволен
тенор) -
Десет години оставиха върху нас
да не казвам в подробности какво. Не се
обличаш добре.
Оттогава, нали, следя по-добре и това. Или
пък само
ми прави впечатление, защото знам, че
можеш?-
Откакто се целувахме
в изправената на ръба си-стая кибритена
кутия
понякога не знам обичам ли те още.
Оттогава две години. Много вода изтече
така
или иначе. Може би прекалено много. Можем
ли,
мога ли все още да погледна на сериозно
онези терзания?
Много обичах тази жена, съпругата на
приятеля ми.
В евтини кафенета и върху циничните
пружини
на кушетката в квартирата ми, в
компанията
на няколко англоезични книги, четирите
изтъркани стени,
антика пишеща машина и надменния
фотолик на 13-годишен, скучаех през 1967-а и
68-а.
Траур 1971
На масата ми няма нищо.
Само снимката на
Г-н професора (тази, на която
се усмихва между двата най-крайни реда).
Май от последните години.
И едно (ужким парижко)
Паве, изтръгнато от улицата -
И то май от
Последните години.
Едни маси се сменят с други.
Заднишком се измъкваме
Измежду краката
На ту такива, ту онакива
Маси.
Търсим свободна маса.
Като тази, на която сега пишем.
Слагаме снимката на г-н Професора
На тази маса.
И я гледаме. Какво ли гледа?
Превод: Николай П. Бойков
Дьорд Петри (1943-2000)
Изключителният му лиричен талант и
позицията му на безкомпромисен дисидент
го издигат в култова фигура в унгарския
интелектуален живот. През периода 1975 –1988
г. стиховете му излизат изключително в
самиздатския печат. Още първата му
стихосбирка "Обяснения за М.",
излязла през 1971 г., жъне голям успех. През
1990 г. получава наградата Атила Йожеф, а
през 1996 г. наградата Кошут. Предстои
издаването на негова стихосбирка на
български език. |
|
