|
СЪДЪРЖАНИЕ
КОНТАКТИ
АРХИВ
|
|
Идентичност и другост
Да мислим Другото
Николай Аретов
Два важни проблемни възела се
открояват в съвременния хуманитарен дебат.
Първият е съсредоточен около
идентичността и нейните всевъзможни
измерения. Най-лесно се забелязват
дискусиите около националната
идентичност, които никога не са се
ограничавали единствено в сферата на
академичната проблематика. Поне от
стотина години присъствието им в
политическите дискусии и в публицистиката
е неизменно. Оттам те преминават и в
ежедневието на хората, които периодично са
заставяни от обстоятелствата да взимат
страна по проблеми, формулирани, а и
натрапени им от елитите и „по-високите“
дискурси. Това масовизиране на дискусията
от своя страна провокира нови импулси в
научното разглеждане на проблематиката.
Най-сериозният дебат, който
днес се води в българското общество, е
свързан с националното, с неговата същност
и начините за осмислянето му. Ясно се
очертават два подхода: есенциалистки,
който акцентира върху уникалността на
българското, и релативистки, който търси
универсалните закономерности и
историческата ограниченост и
вариативност на националното.
Въпреки че думата „идентичност“
най-често се асоциира с определението „национална“,
понятието, което тя означава, е доста по-многостранно
и по-сложно. Съвременната психология
предпочита да говори за мрежа от
идентичности, в която се намира индивидът
или дори която образува индивидът, или за
различни аспекти на една множествена
идентичност. Тя представлява сложна
структура, която има своя йерархия, в която
етническата и религиозна принадлежност
стои някъде в основата.
Аксиоматично е разбирането, че
пълноценното осмисляне на идентичността
може да стане само като се държи сметка за
разнообразните отношения между Аза и
Другия, за образите, които субектът на
идентичността (бил той индивидуален или
колективен) си създава за света около себе
си и основните фигури в него. Оттук пък
може да се достигне до митологията, която
обяснява света и отношенията между
фигурите, които олицетворяват своето и
чуждото.
Тази най-бегло маркирана
проблематика представлява интерес за
различни научни дисциплини и реално
присъства в изследвания на литератори,
историци, етнолози и фолклористи,
социолози, психолози и т. н. В някаква
степен представителите на различни научни
дисциплини реално комуникират помежду си
и все пак диалогът между тях се нуждае от
някакво общо пространство, а и от общ
речник-минимум. Рубриката „Идентичност и
другост“ на списание „Литературна мисъл“
ще се опита да предложи територия за
разгръщането на този диалог. Той е отворен
за най-различни, достатъчно аргументирани
мнения; началото се поставя с няколко
статии, които представляват разгърнати
варианти на доклади, изнесени на научната
конференция „Да мислим Другото“, и от
текстове, написани за интердисциплинарния
проект „Идентичностите в българската
култура (ХIХ и ХХ век)“, замислен от Николай
Чернокожев и автора на тези редове.
* * *
През ноември 2000 г. Дружеството
за изучаване на ХVIII век, Институтът за
балканистика, Институтът за литература и
Факултетът по славянски филологии при
Софийския университет проведоха
международна интердисциплинарна научна
конференция – „Да мислим Другото –
образи, стереотипи, кризи (XVIII—ХХ век)“.
Организаторите се опитаха да провокират
потенциалните участници с теми като: „Изток,
Запад, Север, Юг“; „Острови и полуострови“;
„Периферии и метрополии“; „Завоеватели и
освободители“; „Варвари и цивилизатори“;
„Пространствени сакрализации и утопии“;
„Екзистенциални и социални фигури“ и пр.,
които съзнателно бяха формулирани
максимално широко.
Реалността винаги се отличава
от намеренията, но конференцията успя да
се превърне в място за плодотворен диалог
между специалисти с различен профил от
България, Гърция, Албания, Румъния, Франция,
Белгия, САЩ, Русия. В замисления сборник ще
участват колеги от Турция и Словакия.
Редколегията на „Литературна мисъл“
предлага на читателите на списанието
някои от докладите, изнесени на
конференцията. Подборът, който е
субективен, а и зависеше от готовността на
участниците да подготвят статиите, се
опитва да предложи многообразието на
подходите, насочени по някакъв начин към
литературата и свързани с образа на Другия. |
