Литературен форум  

Брой 1 (424), 29.08. - 04.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Осми събор-надпяване за автентичен фолклор "Копривщица 2000"

Александър Порталски

Чакай, че ни снимат

 

Това, което порази и пътниците във влака, и насядалите по поляните на Войводенец над Копривщица, са многото хора и особено младите хора. Този събор успя да ги привлече по наглед необясним начин. В разгара на отпускарския сезон, когато в цените на квартирите по морето се прокрадва нотка на хуманизъм, вихрят се международни фолклорни фестивали с французи на кокили, а през София в стройна редичка минават Мотор хед, Алис Купър и Тото, ведри и симпатични млади хора са нарамили самари и отиват да послушат звука на неклонираната си генна памет. Явно и това е част от странното битуване на нашия т. нар. автентичен фолклор. Това понятие го употребявам, за да не остана по-назад от обичайните снобски писания, макар че не можах да разбера как фолклор може да е неавтентичен или къде у нас бабите продължават да ходят облечени така и да се държат като на събора.

Подкупващ в случая беше непрофесионализмът, аматьорството в най-добрия смисъл. Огромен брой хора у нас, оказа се, се занимават с възпроизвеждане на традиционни обичаи, песни и носии, без някой да ги кара, без да очакват заплащане за това. Нещо като обяснението за руската краварка, която в един виц питаше американците какво е хоби. Участниците бяха 16 178, привърженици на принципа на Пиер дьо Кубертен в много по-чист вид, отколкото на олимпийските игри. Когато електронните медии повтаряха рекламата-покана за спонсорство и се питаха дали ще има събор, един вестник отговори, че в Копривщица никой не се съмнява в това - просто на участниците няма да се плати или ще се плати съвсем малко. Те пак ще дойдат! Затова и почти комично изглеждаха потните и изнурени журита пред всяка естрада - май само те не усетиха страшния купон, който стана, докато слушаха от кое село е следващият участник и че се касае за номер еди-кой си от предварителната програма.

Градът посрещаше гостите си с необичайно оживление и безкрайни сергии от двете страни на реката, събрали всичко мило на сърцето и джоба на българина - пет чифта чорапи за 2.50, сутиен за левче, онези кремчета от соцпанаирите (тип "лапнеш нещо, глътнеш нищо"), истински окарини, кавали и гайди, всевъзможни предмети от дърво, китайски касетофони, пържена цаца по технология от Тунис, захарен памук и световния океан от бира, сред който се поклащат огромни флотилии кебапчета! Доволен чичо с потури, гайда и фес гледаше сергиите, опрян на бастунчето си, отпиваше водица от манерката и след ориенталско търговско колебание си купи самурайски меч. Беше като Тоширо Мифуне на Априлското въстание. По-нататък истински японци искаха да си купят кебапчета с помощта на малко руски и пет български думи, но продавачът упорито държеше да им даде кюфтета, защото са по-стари и изстиват. Накрая японката твърде недвусмислено си поиска кебапче с жест, който извън контекста е доста обиден за балканския мъж, с което обезоръжи скараджията и си получи димящия полусуров фалически символ. Малко по-нататък три лели проваляха програмата на читалището си, но се пъчеха гордо пред запъхтяната уредничка и викаха: "Чекай ма, снимат ни престилките!" Наистина ги снимаха (защо докторантите по етнология на такива места си личат от сто метра...). Общинарите се бяха погрижили всичко да е чисто и обозначено с маркировка. Имаше и куриози, като един ъгъл, на който две табелки с надпис "За събора" сочеха в двете посоки, но това може да се тълкува и знаково - в Копривщица всички пътища водят към веселбата.

Като казах за японците, не си мислете, че нямаше и други чужденци. Съборът беше невероятно екзотичен за българите, че какво остава за кротките гости от далечния запад или изток. Много се изтъркаха клишетата, че само културата и фолклорът ни са конвертируеми пред света, но върволицата рейсове с чужда регистрация сякаш се беше наговорила да потвърди това. Не бях виждал другаде толкова любителски видеокамери от всевъзможни марки, вперили еднооките си обективи в естрадите. При всеки проблем изникваше по някой българин, знаещ чужд език, и гостите се чувстваха видимо добре, дори бяха склонни с любезна усмивка и вдигнат палец да ми преотстъпят реда си да фотографирам мулетаря, продаващ айран, или закачките на няколко баби в носии.

Не се мина без задължителните официалности в събота, когато министър Емма Москова откри започналия в петък събор и танци имаше само на централната естрада, но срещата с наши сънародници от други страни е трогателна дори когато е официозна. Чух виртуозен кавалджия от Западните покрайнини, видях ентусиазирани бесарабски танцьори, а най-много овации отнесе певческа група от САЩ, подела с лек акцент от Източния бряг "Девойко мари юбава". Този път имах чувството, че знамето на Европейския съюз до централната естрада си е съвсем на мястото. Запомних още две баби, събрали клетви и наричания. Може би са ги търсили месеци, но под смеха и овациите на публиката двете се дърляха 15 минути без прекъсване (Боже, какво богатство на изказа да внушиш на другия какъв боклук е!), плюха се и се замерваха със сополи и тояга!!! Накрая пак трябва да кажа нещо за родопската естрада (дано не обидя другите области). Там имаше най-много зрители и искрена веселба, цели семейства правеха хорове и двугласи, та баирите кънтяха. И като знам какво е нивото на безработицата там, си мисля каква ли енергия и жизнелюбие носят тези хора, та да пеят с цяло гърло. Или така си изпяват и мъката? Ох, колко ли време още ще сме сред народите-страдалци с богата душевност и неизчерпаем оптимизъм?

Българската литература

© 2000 Литературен форум