Литературен форум  

Брой 1 (424), 29.08. - 04.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цвета Ленкова

Моралът е в природата на нещата

За статията "Недоразгаданный "Евгений Онегин"

 

Григор ЛенковВ кн. 3 на сп. "Болгарская русистика" от 1993 г. е напечатана статията на Любен Любенов "Недоразгаданный "Евгений Онегин". В нея авторът, като изразява съжаление, че въпреки близостта между българския и руския език в българските преводи са допуснати стотици смислови грешки и пропуски, подчертава: "Только в последнем переводе Григора Ленкова их свыше двухсот пятидесяти."

Не са едно и две обаче местата, в които Любенов е в плен на своя буквализъм. Но тъй като нито един русист за изтеклите 6-7 години (от 1993 г. насам) не обърна внимание на това, с риск да прозвучи твърде лично, ще си позволя да посоча 3 (засега) от така наречените от Любен Любенов "недоразгаданности" в превода на Григор Ленков.

Така определеното от Любенов като 26-о "недоразгаданное" е от трета глава, XХХII строфа. Цитирам от статията:

...и розова облатка съхне
на възпаления език.
(Пер. Г. Ленкова)

"В оригинале
Облатка розовая сохнет
На воспаленном языке.

Русская облатка времен Пушкина (то кусочек бумаги с нанесенным на него с одной стороны клеем. Облаткой заклеивали письма."

Добре, и каквой Нима има читател, за когото в случая да не е ясно значението на думата облаткай И сега ми звучи гласът на Григор отпреди 30 години: "Страшно е това стихотворение на Далчев:

Годините растат и
те затварят
и те зазиждат в
твойта самота,
врази ти стават
старите другари
и опустява медленно света.

И само виж колко естествено и незаменимо звучи в тоя стих руската дума медленно. Хайде замени я де!"

Продължавам с разсъжденията на Любенов: "Что же касается слова воспаленный, то согласно "Словарю языка А. С. Пушкина" его следует перевести болгарским словом пламнал, а не възпален. Разница весьма существена: язык Татьяны воспален волнением; болгарское слово възпален = процесс, вызванный болезнью, сопровожденный повышением температуры, вздутием, болью и сильным покраснением."

Влюбеността е трескаво състояние, да не говорим за времето на Онегин, за такава чувствителна натура като Татяна. От любов хората се разболяват, изпадат в крайности, не само може да пресъхва устата и да се възпали езикът, от любов се умира. Но Любенов непременно иска да открива и да открива "недоразгаданности" за сметка на поетическото внушение.

В трета глава, XXXIII строфа е открито 27-ото "недоразгаданное". Цитирам:

Лицето ти е свежо пак
като разцъфнал полски мак.

(Пер. Г. Ленкова)

"В оригинале
Тоски ночной и следу нет
Твое лицо как маков цвет.

Типичное болгарское сравнение для румянца вовсе не как мак=като мак, а как пион=като божур, о чем не догадались и остальные болгарские переводчики "Евгения Онегина".

Кой може да задължи поета да сравнява руменината с божурй Лично на мен ми звучи грубо, то се отнася за хора здравеняци, червендалести. По какви измислени причини трябва да се измести Пушкиновото сравнение маков цвят, след като точно отговаря на полския мак - нежен като моминско лице, нито пък макът е някаква чужда реалия - напролет българските поляни са пълни с макове. Ще цитирам цялата строфа от превода на Гр. Ленков. Тя е прекрасна като истинност, настроение, пластика и музика. Нека сравним прочее оригинала на тази строфа с двата превода:

Гл. трета, XXXIII
Она зари не замечает
Сидит с поникшею главой
И на письмо не напирает
Своей печати вырезной.
Но, дверь тихонько отпирая,
Уж ей Филипьевна седая
Приносит на подносе чай.
"Пора, дитя мое, вставай;
Да ты, красавица, готова!
О пташка ранняя моя!
Вечор уж как боялась я!
Да, слава богу, ты здорова
Тоски ночной и следу нет,
Лицо твое как маков цвет."
1

Превод: Гр. Ленков
Тя взор не вдига
към стъклото,
не чувства утринния хлад
и не допира до писмото
гравирания си печат.
Вратата тихо се отваря,
Филипевна й проговаря,
държи в ръце подноса с чай;
"Детето ми, успа се май...
Та ти си будна,
моя птичко!
Как хубаво изглеждаш днес!
Пък аз се тъй боях нощес!
Но слава богу, мина всичко!
Лицето ти е свежо пак
като разцъфнал
полски мак."
2

Превод: Л. Любенов
Зората Таня не съзира,
склонена като
клюмнал цвят,
и до писмото не допира
гравирания си печат.
Филипиевна беловласа
безшумно влиза и поднася
на табла утринния чай.
"Я ставай, дъще, че комай
е пладне; гълъбице мила,
та ти готова си била!
Нощеска чак ме поболя.
Но пак си се заруменила.
Ни помен нема от тъга
Като божур си ми сега."
3

Не разбирам за каква "недоразгаданност" става дума в този случай.

Така определеното като 28-о "недоразгаданное" е в глава четвърта, XIII строфа. Цитирам:

То аз на вашата ръка
бих сложил брачната халка.

(Пер. Г. Ленкова)

"В подлинике
То, верно б, кроме вас одной
Невесты не искал иной.

Г. Ленков допустил существенную ошибку; он упустил из виду, что и Татьяна, и Онегин православные християне, следовательно, только и только священник, венчающий их, имел право надеть брачное кольцо на безымянный палец Татьяны. Ета ошибка Г. Ленкова отличный пример тому, как перевод подобных произведений, написанных автологическим стилем, должен быть прежде всего точным и логичным с чисто житейской точки зрения; места для импровизаций и замен, увы, нет - надо держать курс прямо против ветра!"

Този анализ на Любенов звучи просто смехотворно. На кого от читателите на Пушкин и по-специално на кого от читателите на в. "Литературен форум" да обяснявам, че в случая брачната халка е метафора и колко естествен е стихът. Ще цитирам цялата строфа в превод на Гр. Ленков:

Поиска ли да се затвори
в семейство
моят дух веднъж,
реши ли случаят да стори
от мен баща и любещ мъж;
почувствам ли се ненадейно
узрял за бремето семейно -
то аз на вашата ръка
бих сложил брачната халка.
Твърдя без фрази
мадригални:
потърсил прежен идеал,
аз вас едничка бих избрал
за спътник в
дните си печални,
залог, че щастие и мен
ще ме споходи... някой ден!

Не изключвам за някои бележки Любенов да е прав, той е извършил огромна съпоставителна работа, ровейки се в многобройни речници; открил е значения, които са убягнали не само от вниманието на преводачите, но и от вниманието на техните редактори.

Веруюто на Гр. Ленков за превода на поезия е изказано в послеслова към III издание на превода на "Евгений Онегин". Нека го чуем: "Буквализмът, колкото и изящен да е той, е най-голямото зло на художествения превод. Идеалът на буквалиста е да прекопира оригинала и ако би могло, дума по дума. Но това не е нищо друго освен подстрочник, при това лош, защото само външно наподобява оригинала. А бездната на съдържанието, скрита вътре в думите, между думите или в техните неизчислими комбинации - в такъв един превод, - се превръща просто в съмнителна плитка локва.

Не за друг, за буквалиста е казал Робърт Фрост, че "поезия е онова, което изчезва при превода".

Многобройни са местата, които Любен Любенов нарича "недоразгаданные", излизайки от позициите на буквализма. И години наред след Григор Ленков превежда "Онегин" и пише пространни статии за сметка на онази наистина неразгадаема и магическа крилатост на поезията.

 

Превъзходството на един или друг превод се вижда единствено в съпоставката на двата превода помежду им и с оригинала - съпоставка на звученето, а не на отделни думи, взети сами за себе си. Особено важи това за онези възлови места в романа като началото (I строфа), дуела, съня на Татяна (където пластиката е доведена до съвършенство), срещите на Онегин и Татяна (първата след писмото и втората с монолога на Татяна). Преводът на Гр. Ленков се налага в съзнанието на читателя преди всичко с естествения си слог (никога Гр. Ленков не допуска насилие над езика), чрез който преводачът постига ясната и звънка простота на Пушкиновия ямб. Тази естественост позволява на Ленков да доведе до сетивата на читателя и нежната лиричност, и тъжните размисли, и тънката ирония на руския гений.

Гл. втора, XXXI 

Как он, она была одета
Всегда по моде и к лицу;
Но, не спросясь ее совета,
девицу повезли к венцу,
И чтоб ее рассеять горе,
Разумный муж уехал вскоре
В свою деревню, где она,
Бог знает кем окружена,
Рвалась и плакала сначала,
С супругом чуть
не развелась;
Потом хозяйством
занялась,
Привыкла и довольна стала.
Привычка свыше нам дана:
замена счастию она.

Превод: Гр. Ленков
По модата и тя самата
умееше да се гласи,
но с друг към черкова,
горката,
пое с разплетени коси.
И скръб духа й да не стяга,
разумният й мъж веднага
за село с нея полетя,
където отначало тя
рида и страда като болна,
едва не стигна до развод,
но свикна с новия живот,
зае се с труд и бе доволна.
С привички Бог ни надарил.
С тях щастието заменил. 

Превод: Л. Любенов
Обличаха се стилно двама
и с вкус по модата
в Москва,
но я поведоха към храма,
без да я питат при това.
Мъжът й, да я поразсее,
реши на село да живее,
където отначало тя -
Бог знае при кого - пищя
и дърпаше се, и скърбеше;
за малко да се разведат,
след туй с домашния си кът
зае се и доволна беше.
Нам навикът е свише дар.
На щастието пръв другар.

Една от най-големите трудности при превода на "Онегин" са крилатите фрази на Пушкин, каквато има в цитираната по-горе строфа. В превода на Любенов тази крилата фраза се е изгубила. Нещо повече, преводачът е допуснал груба грешка, като е определил навика като "пръв другар на щастието". В оригинала, както всеки вижда, става дума за привичката като ерзац на щастието. Изчезнала е и иронията.

 

Въпросът е не защо Любенов е превел "Евгений Онегин" след Григор Ленков. Това може да направи всеки, който смята, че му стигат силите да се справи. Въпросът е защо Любенов се стреми с всякакви средства (статии, писма, разговори) и на всяка цена да докаже на съвременниците си и на бъдещите поколения, че неговият превод е най-добрият. Това просто не се решава по този начин, решават го единствено времето и читателят. И не случайно за мото на четвърта глава Пушкин е избрал: "La morale est dans la nature des choses" - "Моралът е в природата на нещата".

 


1 А. С. Пушкин, Сочинения в трех томах, т. II, "Художественная литература", Москва, 1986. [горе]

2 А. С. Пушкин, "Евгений Онегин", превод Григор Ленков, III издание. "Народна култура", София, 1977. [горе]

3 А. С. Пушкин, "Евгений Онегин", превод Любен Любенов, "Нов златорог", София, 1993. [горе]

Българската литература

© 2000 Литературен форум