Литературен форум  

Брой 1 (424), 29.08. - 04.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Николай Кънчев

 

 

Той е въплътен в самото слънце

Баща ми дълго иска да напиша
и стихотворение за него.
Сякаш някога сме пили вино,
от което още ни боли главата...

Земният живот като по чудо
свързан е с небесния, където
горе между облаците вече
той е въплътен в самото слънце.

И изпраща светлина за здраве
и живот на всичките роднини.
Липсваме му, както той ни липсва...
Някой ден ще бъдем всички вкъщи.



В работилницата на нощта

Чак покривът е на тавана, до росяно време
обувките на босоногата ще бъдат вкъщи.

Наистина ли в работилницата на нощта работят
невидими черноработници на светлината?

Мъждукащи звезди се виждат неопределено,
вселената като понятие е разтеглива...

Но пита се какъв е този огън някъде в полето?
Бездомният запалил е камина на открито.



Моето непостоянство

Спомням си, че само при умирането в ранна младост
незавършващото изречение завършва с точка.

И отправя се все пак от точката, подир която
следва странстващото многоточие без крайна точка...

Сякаш подир сън внезапно се е изразило върху
смъртното легло, възкръснало в летящото килимче.

Аз съм повече от сам, когато никъде ме няма
и от никъде за никъде се движа напосоки...

Неведнъж завинаги съм искал да остана
в градовете на изгнанието постоянен жител.


Свидетел на защитата си, слънце!

И образът, когато се оглежда,
се пита в отразения си образ
къде е неговият първообраз?

Това е чудото, когато може
върху стена без стенопис да види
поетът стенопис върху стената.

Везните на съда сравняват думи
и центърът на тежестта играе,
но в равновесие е безсловесен.

Поетът, и невинен, е помилван,
защото няма как да е осъден.
Числото на числата няма цифра.



Никакви усилия сред жегата по пладне

Облакът е капнал от умора върху хълма
с две-три капки само, изветрели в маранята.

Сухата река преляла е навред от въздух
змиевидно и тече протегната на припек.

Мимолетната ґ красота се разведрява
с разлюляното едва ветрило от глухарче.

Бързеят на времето се влива в непространство,
за да стане талвег на реката, без да стане.

Слушам пулса на света в сърцето на безкрая...
Конят без подкови спрял е нейде бос в тревата.



На вниманието на закона

Облаците идват ни на гости,
има ли с какво да ги посрещнем?
Вятърът издухал е цветята,
за да ги замести с пеперуди.

Вещ бракониер вместо с дървета
залесявал е гората с дивеч
и според природните закони
тук природата е незаконна.

Пчелните килийки на пчелина
са за свободата на пчелите.
Вятърът виновен се оказва
без следа самоотвял се вятър.



Песен на невлюбените двойки

Вагината на земята чака
да се оплоди от някой облак
и не знае откъде ще дойде.

Никакво движение, орлите
са накацали по планините
и с пера от тях сме уж пернати.

Има мелници, които правят
от брашното жито и те правят
помен за отлитналите вече.

Облакът се храни с топъл въздух
от отворената долу фурна,
докато се мята още хляба...



Краят на алеята е краят

За светеца голата жена е
книга без обложка и без прочит
и така същинската природа
на природата остава в тайна.

Всеки друг, безсмъртие получил,
докато е жив, го разхищава
на игра на думи, но светецът
е последна дума на закона.

Гледа как невлюбените двойки
са на подсъдимата скамейка
в градската градина до затвора
и преди греха ги амнистира...



На един надменен алхимик в червено

Шири се безкористно полето!
Там фенерите на мака светят
на самото слънце, за да види
колко е красива светлината.

Ти се вириш, за да ми докажеш,
че дори без златоносен пясък
цялата помия от прането
на пари промива чисто злато.

Да, докато свети в този свят фенерът
на човека, който търсеше човека,
до обезглавения си двойник
ти ще си с една глава над него!



Болница, в която няма болни

Кривналата уличка отвежда
право в болницата и долавям,
че забутаната тук рекичка
може би е талвег на реките.

Посред нейните води прозрачни
поглед рентгенов отправям в мене
и уцелвам прашката, която
хвърля камък в моята градина.

Слънцето все още е студено,
но загърната отвън с цветята,
болницата е в цветущо здраве,
щом е излекувана от болни.



Самообладанието на светеца

Най-красивата звезда ме прелъстява...
Моята мъжественост се извисява
докъдето стига страстният ми поглед.

Воден дух си търси призрачното тяло
от вода, преди да бъде осветена
от самия дух, непроявил се в тяло.

В празния простор на самотата има
слънце и за всички мрачни извън него.
Сякаш цяла нощ е гряло над малини...

И все още му личи на хоризонта.
Само земното притегляне все още
страда от непадането на сълзата.



Пред вратите на града

Пред вратите на града се появиха
ясновидци, за да гледат през ключалки
и открият тайния му ключ към всичко.

...Но видяха в къщите като заводи
как кръвосмесителите произвеждат
родова тинктура за самоотрова.

А пияницата в кръчмата поддържа
рубриката за заспиване над вестник
и държи под ключ жената на съня си...

Всичко е знамение, но на земята
геният изстрадва свойта знаменитост
над задачата си с всички неизвестни.



За да се прокара път към рая

Винаги пред някакво начало
като продължение на друго
след началото на началата...

Цял живот сме в неизвестност, сякаш
че сме в междувремие, когато
непристигналият ще пристигне.

Праведникът е разбрал, че ако
тялото си изтърве бастуна,
ще лети с крилата на душата.

О, какво избухване на радост!
За да се прокара път към рая,
се взривява скъпоценен камък...

Българската литература

© 2000 Литературен форум