Литературен форум  

Брой 1 (424), 29.08. - 04.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Тончо Карабулков

Балканите отвътре

Писмо от Париж

 

Ние, българите, често си мислим, че сме пъпът на света и че земята се върти около нас. И се сърдим, и се цупим: защо светът се занимава толкова малко с нашите проблеми?

Миналата година например, когато си дойдох за лятната ваканция, няколко приятели най-настойчиво ме питаха: "Абе, защо френските вестници пишат толкова малко за нас?" (Като че ли кой знае какво зависи от мен, за да пишат френските вестници за България!) На тези приятели аз отговарях тогава, отговарям и сега:

"Виж какво, аз съм в България от един месец и половина насам. И знаеш ли, че най-голямата новина, която прочетох през това време в българските вестници за Франция, беше за Бриджит Бардо? Нали Бриджит се е заела днес да брани българските мечки, които работели наднормено и били експлоатирани от мечкарите!" Така че въпреки неоспоримото скъсяване на разстоянията и главоломното глобализиране на проблемите и днешният човек остава привързан преди всичко към личното и родното, към земляческото. Затуй българските вестници пишат най-много за България (което е нормално), френските за Франция и т. н. И ако чак накрая журналистите ще трябва да запушат някоя дупка на страниците във вестника си, те ще вземат една кратка новина от световните, но ще гледат да е от най-пикантните.

Този път обаче не става въпрос за българските мечки. Един французин, български зет, е бил неотдавна по нашите земи. И взел, та написал цяла една книга за Балканите, в която е отделил най-много страници на България.

"Балканите отвътре", така е озаглавил книгата си авторът Филип Жаке, който пише с чувство на такт и уважение, но едновременно и с голяма откровеност за България и за българите.

Тъй като съпругата му е от Пловдив, авторът е обиколил най-вече Южна България и Родопите. Бил е също и в Македония, което му дава възможност да опише не само природата, но и срещите си с хората там, техните проблеми, напрежението като резултат от военните действия на Балканите. Според него проблемите в Македония са извънредно сложни и отношенията между македонци и албанци не са никак лесни. Но за щастие там не се забелязват изстъпления, каквито виждаме по други места на полуострова.

Авторът е преди всичко литератор: силно го интересуват отношенията между хората, историята и миналото на българите. Настоящето, понякога загатнато, но дълбоко подчертано, се налага несъзнателно. Явно, българският език също привлича вниманието му. Защото той го е усвоил до степен, щото да води един обикновен разговор със събеседниците си. Той разбира много добре значението на някои думи, които често се повтарят днес в българския език: "Няма!" Няма пари, а това значи, че няма хляб, няма зеленчуци, няма захар. И най-тъжното: няма работа.

Филип Жаке обича литературните спорове. Затова често спори с Франсоа Масперо, автор като него на книга за Балканите, както и с френския философ Жак Дьорида. И се връща отново към поезията на любимия си Пол Верлен, една от редките книги, които е взел със себе си в България.

Да посочим накрая една малка неточност: Сакс-Кобург-Готската династия не бе "инсталирана" в България от "победителите на Първата световна война" едновременно с династията на крал Михай I в Румъния и на Зогу в Албания, както твърди авторът (стр. 8). Разбира се, това отклонение от историческата истина не намалява с нищо стойността на романа "Балканите отвътре" от френския автор и българин по сърце Филип Жаке.

 


* "Balkan intérieur", roman de Philippe Jacquet. Editions du Cardinal, Paris.

Българската литература

© 2000 Литературен форум