Литературен форум  

Брой 1 (424), 29.08. - 04.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йожеф Уташи

 

 

Картина на епохата

Пегас опасен
и равана,
и галопа е:

навсякъде
срещу гръдта ти
копие!

(Александър Миланов)


Моята земя

Това е моята земя,
минирана с картофи.
От нея се откъсва
и стремително полита
цветче от тиква -
истинска оранжева заря
за бръмбарите,
за пчелите
и осите.

Тук макът е застанал мирно.
Едно плашило е размахало ръце,
командва,
че то предвожда
тази кралска армия.

Те пазят моята Земя,
където всеки слънчоглед
е джобно огледалце
на изгряващото Слънце.

Сам виждаш,
генерале:
за теб тук място няма.

(Иван Бориславов)


Бисер

Била си ме,
но с цъфтяща клонка!
Плакал съм пред теб,
но с бисер само:
с оня свят
не ми изменяй, мамо,
ще се строполя до теб
от болка!

(Александър Миланов)


Смърт красива, чудодейно тление

Плашат ни с потайността звездите:
ами ако са кръжащи крипти?

На земята, с гибел застрашена,
мисълта ми все е омрачнена.

Само клон изсъхнал да погледна,
и по мен пробягва тръпка ледна.

Смърт красива, чудодейно тление:
що ли не ми носиш утешение?

(Александър Миланов)


Земя – саван

От гроб до гроб пристъпвам призрачно на пръсти,
искря и шумоля посред гора от кръстове.

Не осветявам с пламък от свещичка аз,
а стискам клонка цъфнала от шипков храст.

Тъй властно шепнат скелетите в тишината,
че им повтаря дълго моят глас словата.

Сирако на звезди, Човеко, слушай: дириш
предците, а дори баща си не намираш.

Сърце ли бие или гробището тъй кънти?
Море народ след твоя Праотец се народи!

Унгарец си, защото е поляк полякът,
монголецът – монголец, финът – фин.

Морето те зове, вълните му те чакат
да те пречистят в пламъците на простора син!

(Александър Миланов)

Из подготвената за печат в изд. "Литературен форум" книга на Йожеф Уташи "Сирак на звезди"

Българската литература

© 2000 Литературен форум