Литературен форум  

Брой 1 (424), 29.08. - 04.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Захари Стоянов

За Вазовата новела "Митрофан и Дормидолски"

ИВАН ВАЗОВ И ЗАХАРИ СТОЯНОВ

ОБЩО И РАЗЛИЧНО

Руският списател Гогол между другите свои съчинения написал е и една комедия "Ревизор" и друга една повест под заглавие "О том, как поссорился Иван Иванич с Иваном Никифоровичом".

Главното лице на комедията е развален ученик, син на богати родители из провинциите, именуем Хлестаков, който бяга от столицата и отива при баща си в крайна бедност. По пътя си спира се в малък градец, на скромно ханче. Началникът на тоя градец, отчаян взяточник, заедно с другите чиновници вземат умиращия от глад ученик за ревизор, за което най-много спомогнал неговият петербургски костюм. Уплашените чиновници му се представят един по един, дават му без сметка пари, ковладят се един други и пр.

В повестта за скарването на Ив. Иванич с Иван Никифорович се описват тия последните двама герои, жители от Миргород, как тия са живели братски, приличали един на други във всичко като две соколчета, едни и същи дрехи носели, заедно ходели на черква, тъй щото целият град им завиждал. Най-после тия двама екземпляри се скарали помежду си, станали заклети врагове един на друг за това, че единият нарекъл другия патка или паток. После следват прошенията до съдията на обидения, от една страна, а, от друга, против тоя последния, че той нощно време с пила и трион в ръцете, разбойническим образом, влизал в двора на стария си приятел и изрязал диреците на свинската кочина, за което престъпление моли съдията да го присъди до живот в Сибир. По-нататък се характеризира съдията, неговият секретар, канцеларията му, заседанията и пр.

От тия две горепоменати съчинения г. Вазов е скърпил своя "Митрофан" за българската публика. Типовете в "Митрофан" са същите Гоголеви типове, както и сравненията, които г. Вазов, колкото и да се е старал да ги калъпи, не е можал да успее както трябва. И покойният Л. Каравелов е подражавал в някои случаи на Гогол в своите разкази из българския живот, но той е умеел така да изложи и нарисува предмета, щото заетото или подражанието - завинаги избрано най-подходящото - е предавало по-голяма ясност на разказа. Съвсем противното е обаче с г. Вазов. Той, като лишен от нужното знание, не разбира, че онова, което е от голям интерес за един народ, може да принесе грамадни повреди за друг един народ, който си е служил и преминал през другите условия. Типовете на Гогол са същи руски типове, които са се намирали него време, намират се и сега. Митрофан, ако не съвсем чужд, но той е несвоевременен за българите. Ако идването на Гоголевия ревизор е уплашило Городничия, който наместо шапката си туря нейната кутия на главата си, то ревизорът на г. Вазов не можеше да стресне дядо Иван да облече на жена си елечето наместо палто по тая проста причина, че думата ревизор е известна и на малките деца в Русия; а Дакито, което до вчера е продавало камзан и ориз, абсурд е да трепери пред ревизора, за когото е нямал никакво понятие. Но за да не кажат читателите, че ние говорим празни думи, ще направим едно сравнение между съчиненията на Гогол и "Митрофан" на г. Вазов, като укажем само на по-главните места, които тоя последният е копирал:

 

Гогол

 

I. "Господи боже мой, какъв прекрасен човек е Иван Иванич, каква му е бакешата" (стр. 337).

II. "Вие, Иван Никифорович, се големеете със своята пушка като глупец с писана торба" - казва Иван Иванич. "А вие, Иван Иванич, сте настоящий паток" (стр. 450).

III. И така двама почтени мъже, чест и украшение на Миргорода, се скарали помежду си!... Боже праведний! Иван Иванич да се скара с Иван Никифорович! Такива достойни хора! Как тия си живееха! (стр. 452).

IV. "О боже мой, боже мой!" - казва Городничия, като се готви да отиде при ревизора и от бързина вместо шапката си нахлува нейната кутия на главата си (стр. 320).

V. На мундира на Городничия имаше само осем копчета. Деветото беше паднало преди две години и досега не можеше да се намери (стр. 468 от повестта).

VI. Така също, след дълги приготовления, Городничий заедно с Добчински решили да отидат на хана и да се представят на пристигналия ревизор (стр. 321, "Ревизор").

VII. Като се започнали визити при ревизора на чиновници, които отивали по един, Ар. Филипович в отсъствието на съдията ковлади го, че той ходил за зайци и нямал добро поведение (стр. 362, "Ревизор").

VIII. Един ден преди да дойде ревизорът, Городничий сънувал, че дошли две мишки, необикновени черни, от голяма величина, които помирисали и се махнали... (стр. 308, "Ревизор").

 

Вазов

 

I. Боже, господи, человек, който се е наричал Господин Иван и пр. (какво звучно, какво благородно име!) (стр. 346).

II. Дядо Иван си позволяваше да казва на Дакито прасенце; а Дакито не забравяше да му прикачи някоя титла, напр. "Плашидеца" (стр. 348).

III. В такива приятелски разговори двамата приятели минуваха свободното си време и представяха предмет на завист в публиката (стр. 348).

IV. Като повикали дядо Иван набързо да му кажат, че дошел ревизорът, наместо жилетката си той облякъл елечето на жена си; а вместо ежедневната си шапка нахлул нощния си калпак (стр. 438).

V. Не говоря за палтото му (на дядо Иван) - възпоминание от Бесарабията, - от седемте копчета на което не липсваха освен шест. Те бяха паднали още преди две години и дядо Иван не можеше да намери подобни на останалото копче (стр. 438).

VI. Най-после решиха по предложението на дядо Иван да отидат тозчас на Вакувския хан и да се представят на пристигналия ревизор (стр. 438). (Пусти ревизори, все пак на ханищата обичат да кондисват.)

VII. Като се свършила визитата при ревизора, Дакито си излязло, а дядо Иван се върнал и пришепнал на ревизора: "Дурак, Ваше високоблагородие" (стр. 446).

VIII. ...През нощта (когато да дойде ревизорът) дядо Иван сънувал чудни работи; присънило му се, че ревизорът беше се обърнал в една страшна ламя, зелена, шарена, с биволски очи (стр. 549).

 

Но стига толкова. Изложеното дотука е достатъчно да убеди читателите в изобретателността на г. Вазов да присажда чуждото на българска почва. 

В. "Съветник" (Сливен), I, 35, 12.VIII.1882 г.

Българската литература

© 2000 Литературен форум