Литературен форум  

Брой 1 (424), 29.08. - 04.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Захари Стоянов

Идете си в Русия

 

Офицерски бунт. На 6-и того конашката улица отваряше път на няколко пайтони, които влязоха в конашките порти с празненска тържественост и се спряха при входа на самия конак. От тия пайтони излязоха няколко души със сабли, с ордени на гърдите и в бели ръкавици. Кои бяха тяхна милост? - Руските в града ни офицери, инструкторите на нашата млада войскица. Те отиваха при главния управител да го молят, прави-струва, да благоволи и запрети нашия вестник, защото бил казал няколко не благи думи за Александър Григорича Сорокина! Прекрасно, похвално, но смешно и карикатурно, от друга страна, защото тяхна милост отиват да се бият с вятърничавата воденица; тяхната постъпка показва, че с тях се е подиграл векът, че те нямат понятие ни от основните закони и наредби на страната, ни от принципите на свободното слово, нито пък от съвременните правила на пострадалата чест. Кои са те, кого представляват тук и кой ги е упълномощил да се застъпват за някого си Александър Григорича Сорокина, не консула Ал. Григорич, но подпорката на конака, агитатора на няколко души властолюбци? Где се намират тия господа да ни продават чалъм по улиците с пайтони и с шарфове? Или мислят, че ще да ни уплашат с тая заешка топурдия? Напразно. Ние сме виждали и чували не такива барабанчета, но коскоджа ми ти тъпани, пред които пак не сме мигнали. Ако ние сме докачили някого, то защо тоя някой не се тъжи на надлежното място, в съдилището, ами някои си господиновци, които не му са ни в клин, ни в ръкав по тая работа, стават мерудия на всяко гърне? Дотолкова ли е изпаднал кредитът на Сорокина, щото става нужда да го въздигат някакви си контракчии, дошли в страната само за хатъра на меките туралии? Има ли в техните контракти и такъв параграф, който да обязва тия благородия да се бунтуват против местната преса, че тая преса дигнала глас да защити своите местни правдини? Това е анархия, това е башибозуклук, това е разврат за една войска да отиват нейните учители на демонстрация, за която във всяка държава се наказват с тежко наказание. По повод на тая постъпка ние можехме да посъветваме нашите офицери по примера на своите учители да отидат с голи сабли в конака и да поискат освобождението на своите другари Г. Атанасов и Йор. Векилов. Това право имат те, защото са местни жители, защото са хора, граждани, а тогава вече офицери.

Ние се караме, борим, нападаме в своята земя, в своята къща. Ако днес стоим един срещу други с котешки панчи, готови да си издерем очите, утре ще да се целуваме. По-ясно казано, ние се караме и нападаме на това основание, че всяка борба е живот, че тя е начало на прогрес, че тя е школа, че тя е родила и възпитала най-замечателните люде. Но вие какво искате от нас, вие защо не гледате вашата шпага? Кой ви закача? Не знаете ли вие, че в полето на съвременните страсти, в арената на политиката няма неприкосновени особи? Защо ние нападаме г. Сорокина? За туй, че ни се изпречва на всяка стъпка, че рита насреща ни, че стъпя на нашето огнище, че поддържа в страната ни платени и неплатени шпиони (знаем имената им), че гдето не успее някой агитатор да прокара своите користолюбиви планове, явява се г. Сорокин, че днес той проповядва митинги за съединение, а утре казва не му е време, че гдето се съберат трима души да направят нещо, ако това нещо не е угодно на някого от силните, г. Сорокин ще да се яви от името уж на Русия, че той кръстосва страната да агитира наляво и надясно, на едно място казва, че Русия обича само г. Кръстевича и Гервасия, а на друго - че г. Кръстевича не трябва да гледали, защото е стар, но - депутатите, че той, г. Сорокин, прокламира помежду ни такива идеи и тенденции, които отдавна е осъдило умното човечество и прогресът, че той най-после сее разврат и превратност помежду ни! Всичко това с факти можем да докажем.

Ето защо ние го нападаме, почитаеми господа, па сме намерени и занапред да го не оставим на мира, не като консул, което не е наша работа, но просто като Ал. Гр. Сорокин, чисто като партизанин. Ще да нападаме ние не само него, не само вас, но всеки едного, бил той който и да е, който ни хвърли ръкавица, който според нашите понятия пречи на напредъка на нашите работи. А ако вам е тежко да слушате такива фрази, без обаче и понеже, ако тукашната атмосфера ви души, то бъдете така добри, щото да махнете с ръка на тая страна, в която има критика и разсъждение, т. е. да кажете сбогом на Източна Румелия от бургаския бряг.


Из "Дневни", в. "Борба", 11.VI.1885 г. (Заглавието е от редакцията)

Българската литература

© 2000 Литературен форум