Литературен форум  

Брой 3 (426), 12.09. - 18.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мануел Антонио Пина

 

Мануел Антонио Пина е роден през 1943 година в Сабула, Португалия. Завършил е право. Живее и работи в град Порту. Известен съвременен португалски поет. Публикувал е редица поетически книги, някои от които са преведени в Испания, Франция, Германия и Съединените щати.

Поезията продължава

Поезията свършва, а поетите
ще са използвани за по-полезни служби.
Например като наблюдатели на птиците
(понеже птиците
не свършват). Чух днес подобно мнение,
когато влязох в една служба.
Късоглед служител служеше си с недомлъвки
на гишето; аз попитах: – Но какво е сторил
кой да е поет на този господин? – Въпросът
толкова ме изуми отвътре,
че с напрегната навън глава аз трябваше да прочета
отново цялата поезия на този свят.
Един въпрос в една глава:
– С трънения си венец
виждате ли докъде е стигнал авторът?



Хегел философ единствен?

Никой никога не е умрял с естествената смърт на Хегел.
Само преди няколко години бе открил с внезапен ужас,
че Бог го е поставил точно в центъра на Всичко.
Той почина като варварин: сърцето му
спокойно спря да бие и главата му се наклони
едва на дясната страна.
Винаги друг Някой пише (как би могъл писателят, дори ако е
философ, да разбере това, което трябва да напише?).
Кой е написал стихотворението На Елевзис, ако Хегел
го е посветил на Хьолдерлин? И защо сам Хегел бе про-
тив позитивизма? До какви открития бе стигнал Шелинг,
уредник в Берлин, наглеждащ свойте трудове? Коя ръка постави
огън през 1946 година в Залата на Апокрифите в Музея
на Гностиците в град Тюбинген?



Някой зад теб

Тъй както в съня на нечий сън
в свитата ръка на Бога миналото ни изгаря.
Всеки път е много късно
там където съм относно там където бях.

Кое е вече мъртво
в мойто детство
и продължава да е там?
Лампата ми в стаята? Детето?

И кой отново би могъл да го усети?
Дори и този който пише
написва го завинаги.



Осветеният прозорец

Реалността, отблъскваща ме хипотеза
извън мен, навлиза в мен,
бездомна самота,
сирота на центъра.

Какъв ли отговор бих дал
на нещата, ако всичко е премного,
ако търся аз от вас
това, което вие търсите от мен?

Огледало, поглед,
в който да съм гледан;
тишина, където да се чуят
думите: като живота, който да се изживее.

Ако вие също сте самотни,
ужасени и враждебни,
както мен към вас?
Четвъртата врата

Това е самотата,
която търсеше сърцето,
как бих могъл да не узная
това, което сам не зная?

Аз съм по-далече от не знам какво
и дали ще се завърна някой ден
при това, което ще пристигне?
Това, което е зад теб,

е образът ти,
който Бъдещето следва.
Това е вездесъщата страна
и другата е същата, и друга.


Песен

Музиката има светещи очи,
които покрай огъня потрепват.
Ако си призван и станеш песен
ти, който като всеки друг си песен.

Отдалечи се от сърцето,
животът ти под музиката пее,
недей събужда мъртвото си детство,
избегни това, което знаеш, а не знаеш.

Може би си само сън
на бог, не по-буден от самия тебе.
Слушай в теб самия бог,
който пее просветлено покрай тебе.



В станцията на метрото

Моята младост отмина, аз не бях там.
Мислех за друго, аз другаде гледах.
Най-добрите години – моя живот се разсеяха?

Розалинда с розовите си бедра къде е?
Белинда, Брунхилд, Кремхилд къде са?
Вероятно още преподават немски
в колежи извън времето и про-

странството. Сега и в други времена аз бих
ги обичал с неистова любов неистов,
както в спалнята на юношата, който
би се събудил в мене някой ден.

Защото всичко беше само спомен, беше
толкова отдавна, който си припомня,
е също спомен, който е отминал,
лице, което между другите се губи.

Сега, видян оттук, така припомнян,
животът ми е множество,
в което търсех сам не знам защо напразно
лицето си, листче от влажен тъмен клон.

Превод Николай Кънчев

Българската литература

© 2000 Литературен форум