Литературен форум  

Брой 3 (426), 12.09. - 18.09.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Успешен творчески тандем.
Десислава Неделчева разговаря с Ива Бурилкова и Цочо Билярски

 

В края на миналата година се състоя премиерата на дневниците на Кирил Христов “Време и съвременници” и на “Животоописание”-то на Константин Щъркелов. Съставители на тези книги са Ива Бурилкова и Цочо Билярски, експерти в Главно управление на ЦДА. Успехът на съвместната дейност на този творчески тандем беше една от причините да разговарям с тях. По време на разговора те взаимно се допълваха, прекъсваха и оспорваха така, че след това ми беше трудно, ако не и невъзможно, да разгранича отделните реплики.

Д. Н.

– Вие продължавате работата си върху архива на Кирил Христов. Какво ще представлява изданието, което в момента подготвяте?

– Нашият най-близък замисъл за по-нататъшната работа с архива на К. Христов е предстоящото публикуване на историята на “Чада на Балкана”. Това е всъщност продължението на дневниците, които ние публикувахме в двата тома, издадени от ИК “Парнас”. Историята на “Чада на Балкана” е написана пак под формата на дневник, която поетът специално прилага. Това са записки от впечатленията на критиката, реакцията на критиците при последователното излизане на отделните глави на “Чада на Балкана”. Смятаме, че за съвременната четяща публика ще бъде интересно да си припомни тази забележителна българска поема, и предвиждаме тя да излезе заедно с историята на публикуването си.

– След това издание ще остане ли нещо извън вече публикуваните дневници и документи от архива на Кирил Христов?

– Все още остават непубликувани дневничните записи на поета в Държавния централен архив, върху които К. Христов е отбелязал: “Към “Време и съвременници”, както и запазеното в БАН във фонда на Михаил Арнаудов, а също и недопредадената част от личния му архив, която е при внучката му – г-жа Невена Христова. Въобще по документалното наследство и архива на К. Христов има много възможности за още работа – той трябва да се изследва абсолютно внимателно от сериозни изследователи, литературни историци и критици. Ние вече започнахме работата по третата част на “Време и съвременници” и работата по нея е огромна, защото не всичко е машинописно. Когато Кирил Христов е писал тези дневнични бележки, после за прегледност ги е преписал на машина. Това е книгата на живота му. Това, което отпечатахме сега в двата тома, е подготвено от К. Христов между 1921 и 1924 година, остават непубликувани дневнични записки от 1912, 1913, 1941 и 1943 година. Последните страници, които сме намерили, са от 1943 година, когато той е вече тежко болен и няма физическата възможност да ги води. Редки са случаите в историята, когато един човек с такава упоритост и последователност води дневник в продължение на 30 години. Този огромен обем от дневнични записи не е цялостно запазен. От тях той оформя – главно докато е в емиграция – няколко подготвени като за печат отделни произведения – едното е “Време и съвременници” в този вид, в който сега излезе. След това Кирил Христов продължава да пише пак към “Време и съвременници” до края на живота си. От този общ дневник той обособява и т. нар. “Дневник на една любов” – “Капки отрова”, обхващащ един момент от отношенията с близката му приятелка Весела Панайотова. Поетът дълги години живее с нея, тя е не само негова интимна приятелка, но и верен съратник, тъй като, докато той е в чужбина, В. Панайотова се грижи за издаването на неговите творби в България. В “Капки отрова” тези отношения са предадени в много негативен план; той посвещава този дневник на една любов, но в него изобщо не става дума за любов, а само за пари. Този дневник не е много обемен и ние го публикувахме преди няколко години в “ЛФ” в една поредица. От големия общ дневник според нас К. Христов оформя и спомените си “Затрупана София”. Дневник нарича също и романа си “Бездна”, който е с подзаглавие “Дневник на един луд” и в който има много автобиографични моменти. Подобен характер има и романът “Бели дяволи”.

– Нека сега се върнем малко назад, към ваши общи проекти, които сте осъществили, за да видим мащаба на това сътрудничество.

– Първото нещо, което издадохме заедно, беше “Тронни слова” под заглавие “Българските царе”. След това издадохме публицистиката на д-р Владимир Бурилков, един от големите наши журналисти от началото на века, който работи първоначално във в. “Мир”, и то под прякото ръководство на Михаил Маджаров и Андрей Плачков, след това като политически редактор на най-четения ежедневник по това време – в. “Дневник”. Той е първият български журналист, който при избухването на Младотурската революция заминава за Турция и предава събитията от самото място като специален кореспондент. Репортажите му от този период са изключително интересни и тях ние обединихме в един сборник – “Македония и Одринско през Младотурската революция. Специалният кореспондент на в. “Дневник” съобщава”. Книгата излезе преди една година и тиражът вече се изчерпи.

Другата книга, която издадохме, пак беше свързана с името на Кирил Христов –епиграмите му “Запалени стрели”; за първи път отпечатахме епиграмите с имената на тези, които поетът визира, защото той приживе не изписва имената, въпреки че в тогавашния контекст те добре са се разбирали. Освен това ние издадохме нещо интересно, което мина малко незабелязано – кореспонденцията на Кирил Христов с Мара Белчева, близката приятелка на П. Славейков. След Първата световна война те много се сближават. От двата архива ние имаме разменените писма, включително и стиховете, които взаимно са си посвещавали. Непрекъснато в писмата между тях М. Белчева се опитва да помири К. Христов и П. Славейков, макар че последният вече не е между живите. Тя е един вид мост между двамата големи български поети. Но така и не успява да ги помири.

Може би най-голямото нещо, което сме направили – една обемна работа, излязла в началото на 1999 година, –е документалният сборник “БКП, Коминтернът и македонският въпрос”, обхващащ документи главно от нашия бивш Централен партиен архив, както и документи от архивите на Коминтерна. Двата тома са посветени на идейния и практически път на БКП от пролетарския интернационализъм до националния нихилизъм. Те показват документално как се наложи македонизмът като господстваща политическа практика във Федеративна република Югославия и в Република Македония и как започна налагането му и в самата България, как се говореше за създаването на съветска република в Петричко, за съветска Тракия, съветска Македония и съветска Добруджа, които могат да създадат балкански съюз на съветските републики дори без да имат обща граница.

– Вторият том до коя година приключва?

– До 1946 година. Двете книжни тела са оформени така, че второто продължава номерацията на страниците на първото и всъщност са отделени само за улеснение.

– Не знам дали видяхте изданието на “Черната книга на комунизма” – сериозно изследване на френски историци, не просто сензационно издание.

– Изследването им действително е много сериозно и обширно. Самият Стефан Куртоа е изследовател, познат в цял свят. Основното качество на този сборник за нас се състои именно в огромния диапазон, който обхваща изследванията. Включени са абсолютно всички страни, където комунизмът успява да дойде на власт.

– Какво е общото между вашето изследване и френското?

– Нашето изследване в някаква степен може да се впише в това тяхно глобално изследване. “БКП, Коминтернът и македонският въпрос” представя една страна от пораженията, които нанася комунистическата идеология и практика, и то специално в междунационално отношение, в решаването на националния въпрос на Балканите, където той е особено сложен и особено объркан и където изкуственото създаване на македонската нация, откъсването на живи части от българския народ и до днес не може да бъде преживяно. Още има последици, които България ще трябва да приема и решава в бъдеще.

– Можем ли да се надяваме, че скоро подобна история на комунизма в България ще бъде създадена от български специалисти?

– Може да звучи нескромно, но можем да кажем, че Главно управление на архивите с това издание “БКП, Коминтернът и македонският въпрос” направи първата голяма документална публикация, засягаща пораженията на комунизма. Работи се, разбира се, и в Института за история, Съюзът на репресираните в България също събира спомени на живи участници. Изследванията в “Черната книга на комунизма” не са много точни – цифрите, които представят, не са окончателни. Това са само безспорните цифри, които се съхраняват в архивните документи. За тези неща документални свидетелства не са запазени. Аз съм работила в Архива на МВР и знам колко трудно може да се направи такава статистика за България, тъй като с тези “подвизи” никой не се е хвалил; голяма част от документите са унищожени, а друга част изобщо не са съществували. Тези масови избивания, които започват от 9 септември и продължават няколко месеца – за тях няма никакви свидетелства, а тогава са дадени най-много жертви. Документите са голяма рядкост. Има хора, съдени, след като са били убити. Както е Данаил Крапчев, както е Йордан Бадев. Но за тях пак има някакво свидетелство. Те просто по 8, 9 септември са били убити и след това са съдени, за да им се изземе имуществото.

– Между другото, фигурата на Йордан Бадев и днес изглежда все още някак противоречива.

– Тя не е противоречива, тя стана противоречива заради мълчанието около Йордан Бадев. Той е ученик на Дамян Груев, на Михаил Герджиков, съученик на Христо Силянов от Битолската гимназия. Той написа една великолепна биография на Дамян Груев, която никой повече не преиздаде. В Централния архив се пази ръкописът на тази биография – тя излиза през 1943 година в Скопие, когато Македония отново е българска. Преди няколко години издадоха част от литературната критика на Йордан Бадев; той е и авторът на една много интересна книга, която сега се преиздаде, но не се пише за нея – това е “Заговорът срещу Тодор Александров.”

Българската литература

© 2000 Литературен форум