Литературен форум  

Брой 6 (429), 03.10 - 09.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Николай Тодоров

Оставете на мира праха на Тончо Жечев!

Една от най-добрите страни на нашето време, едно от неговите завоевания, постигнато с дълголетна борба и не малко жертви, е правото и възможността да споделиш с другите това, което мислиш, своето виждане, своята оценка за хората и света, своите идеи за тяхното бъдеще.

Струва ми се, Волтер някъде беше казал: “не споделям това, което мислиш, но бих дал живота си да имаш възможността да го кажеш”.

В едно от предсмъртните си писания Тончо Жечев бил споделил, че “оставя света по-грозен, отколкото го е видял”.

Да, вярно е това. През последните години от живота си големият български интелектуалец споделяше, че безпощадната врява по обществените стъгди, непрестанните изблици на озлобление и ненавист, неумението ни да се учим от миналото, понякога го отчайват и му идва да притвори очи и да се пренесе в по-съвършения от световете.

Вероятно точно това е имал предвид писателят, когато е казал, че е оставил света по-грозен, отколкото го е видял...

Това е неговата си оценка. На Тончо Жечев.

В една атмосфера на демократичност и плурализъм Тончо Жечев е имал правото и свободата на свое лично становище. Това съвсем не означава, че той е бил в непрекъснат възторг от тоталитаризма, че е бил негов адепт и венцеславец, и поради това няма право на свое мнение за сегашното време.

При това в маниера, по който господин Лачански, когото нямам честта да познавам, в бележката си “А дали светът беше по-добър?” в брой 3 на вестник “Литературен форум” осъжда Тончо Жечев за тази негова оценка и прави опит да оспорва мнението му, има нещо дълбоко некрасиво и неетично. Дори по телевизията доскоро водещите не позволяваха нападки срещу човека, който отсъства от студиото и няма възможност да се защити. Пред Тончо Жечев тази възможност е отнета завинаги и той няма как да представи пред обвинителя своите защитни аргументи.

По-нататък авторът си служи срещу Тончо Жечев с “компромати”, характерни за едно отминало време, звучащи твърде демодирано и в известен смисъл примитивно. Господи, какви “жестоки” обвинения! В едно време, когато журналисти като Данаил Крапчев и Райко Алексиев били убити, когато Фани Попова лежала в затвора, Тончо Жечев бил комсомолски деятел, аспирант в Москва, зам.-председател на Съвета по духовните ценности, член на БКП и на СБП.

Ерго, при такава престъпна биография той би трябвало да си затвори устата и да замълчи, а той дръзва да споделя предсмъртно, че оставя света по-лош, отколкото го е заварил. Това обвинение на г-н Лачански ми напомня трагични моменти от съветската история от най-жестоките години на култа. Цели полкове от Съветската армия, попаднали временно в плен на немците и освободени, са били изпращани направо в “Гулаг” със зловещо обвинение: “Вие сте оцелели, значи сте предатели”.

Смятам, че такъв начин на мислене е отдавна отживял времето си.
 

Бел. ред. Публикуваме този текст, защото уважаваме правото на мнение. Но искрено се надяваме, че той ще е последният от тази недостойна “дискусия”.

Българската литература

© 2000 Литературен форум