Литературен форум  

Брой 9 (432), 24.10. - 30.10.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Блез Сандрар - на кръстопътя на авангардните течения

Moдилиани. Рисунка на Сандрар, 1918 г.На 20 и 21 октомври в София се проведе Международната конференция “Блез Сандрар - на кръстопътя на авангардните течения”. Тя бе организирана от Катедрата по романистика към СУ “Св. Климент Охридски” с подкрепата на Френския културен институт, Фондация “Отворено общество” и Италианския културен институт. В конференцията, посветена на един от най-големите новатори в поезията на ХХ век, взеха участие Мириам Сандрар - дъщеря и биограф на поета, френският писател Фредерик Жак Тампл - близък приятел на Сандрар, изтъкнатите учени-специалисти върху творчеството на Сандрар: г-жа Мишел Туре от университета Рен II, председател на Международната асоциация на името на Сандрар, проф. Клод Льороа от университета Париж Х Нантер, Шарл Гривел от университета в Манхайм, Рино Кортиана от университета във Венеция, Елена Новакович от Белградския университет, Луиза Монтросе от Свободния университет в Брюксел, преподавателите от Софийския университет Дина Манчева, Елизария Рускова, Галина Меламед и Рени Йотова, Румяна Станчева от БАН и поетът Иван Бориславов, превел и представил на български поезията на Блез Сандрар в книгата “В сърцето на света”(1987).

Участниците в конференцията дискутираха приносите на Сандрар в модерното изкуство, новаторството му в поезията и прозата, в киното и документалистиката. Независимо от различните гледни точки, застъпени от участниците в техните доклади, а може би и точно заради това, всички бяха обединени от разбирането, че Сандрар е едно от малкото емблематични имена на авангарда на ХХ век, без при това да се обвързва с никаква школа. И затова продължава да бъде поет на утрешния ден.

Защо пишете?

Поетът - 1926 г. ... ... и около 1950 г.Нашият век обича да задава подобни въпроси. Нещо повече - като че ли се легитимира с тях. Все едно, че настоява да му обясниш защо дишаш, защо обичаш, защо живееш.

Историците на модернизма твърдят, че всичко започва с Брьотон, Арагон и Супо. Бъдещите сюрреалисти са първите, на които хрумва да попитат стотина писатели: “Защо пишете?” И през есента на 1919 година публикуват получените отговори в своето списание “Литератюр”.

Малцина са обаче тези, които знаят, че идеята за анкетата е подсказана на “тримата мускетари на сюрреализма” от един незнаен “човек в черно”. През 80-те години достигналият патриаршеска възраст Филип Супо публикува своите “Мемоари на забравата”, в които възкреси героичните времена на големите интелектуални авантюри на нашето столетие. Поетът си спомня как компанията на младите бунтари се събира почти всяка вечер в малкото кафене “Пти Грийон”, разположено в пасажа срещу Опера Гарние. Ще спестя описанието му, защото то е направено още навремето с особено майсторство от Арагон в “Селянинът от Париж”. Сред постоянните клиенти на заведението е и един мъж, облечен неизменно в черен костюм. Той седи уединен в своя ъгъл, не разменя нито дума с никого, но внимателно следи разпалените спорове на младите поети. Дълго време те понасят търпеливо интереса му, но накрая нервите им не издържат и, като нарушават добрия тон, се обръщат сприхаво към него: “Защо ни наблюдавате така?”. Човекът в черно им отвръща съвсем лаконично: “За да разбера защо пишете.”

В Националната библиотека преглеждам цялото течение на списание “Литератюр” - тринадесетте броя, излезли между март 1919 и 1924 година - и проследявам анкетата, в която участват шестдесет и пет писатели. За да установя, че най-изчерпателният и същевременно най-необозримият отговор на въпроса “Защо пишете?” дава Блез Сандрар. Отговорът гласи: “Защото...” Така се ражда най - краткото стихотворение на този поет, а и изобщо в световната литература.

Стихотворение от една-единствена дума, която внушава усещане за безкрайност...

В сърцето на света

И ето ме в сърцето на света.

Вървя по улица “Сен Жак”.

Зад гърба ми остават Сена, Сен Северен и Сен Жюлиан льо Повр. Ето ги Сорбоната с нейната кула, Колеж дьо Франс, лицея Луи льо Гран, а малко по-нататък Сен Жак дю О Па - гнездото на янсенизма.

Вървя по улица “Сен Жак”. Това е пътят на пилигримите, чиито шествия са поемали оттук към Сен Жак дьо Компостел. Но не съм се запътил натам. Целта на моето поклонничество е много по-близка. Един невзрачен “Хотел за чужденци”, в който нямам намерение да наемам стая. Моето американско момиче, с което бихме се любили пред камината и бихме изчитали чак до последните страници “Физиката на любовта” и “Мистичният латински” от Реми дьо Гурмон, се бави още в Ню Йорк.

Спирам край Вал дьо Грас и моля един минувач за огънче. И продължавам.

О, улица Сен Жак! Отдавнашна пукнатина на Париж с вид на влагалище, бих искал за твоя живот да направя цял филм, да покажа на белия светещ екран как си възникнала край свойто ядро - Нотър Дам, дълбока пукнатина, извървяна от Порт де Фландър до Монруж, о, улица Сен Жак!

Представям си колко невероятен би бил този филм на Блез Сандрар. Припомням си отново страстта, с която работех над превода на неговата поезия преди петнадесетина години. И като че ли дочувам дрезгавия му глас. Думите му, довяни сякаш от едва доловимия полъх на здрача, са съвсем отчетливи: “Поезията, дори и да е ненаписана, би трябвало да бъде изживяна. Без остатък. Докрай...”

Ето я и сградата, която търся. Спирам на тротоара отсреща и дълго се вглеждам в къщата. Това е същата къща, в която е бил сътворен “Романът на Розата”. Улица Сен Жак 216, някогашният “Отел дез етранже”.

Защо Блез посочва този хотел за свой роден дом в поемата си “В сърцето на света”? Дали защото когато е отседнал тук през 1911 година, у него се е натрупала онази взривна енергия, която ще го накара малко по-късно да закодира в своя псевдоним преображенията на огъня - жарта и пепелта, за да покръсти в огъня цялата поезия на ХХ век? Защо изследователите му не си правят труда да разпознаят в образа на “нежното американско създание”, с което живее в този хотел, полякинята Фела Познанска, станала впоследствие майка на трите му деца? Защо литературните историци все още приемат за чиста истина мистификациите в поемата, когато е несъмнено, че с нея дори в по-голяма степен, отколкото в другите си поеми, сътворява своята легендарна поетическа автобиография? Защо Сандрар се възмущава, когато Нино Франк го запитва какво мисли за митоманията? Защо след като през 1969 година дъщеря му Мириам отвори ревниво пазения куфар с “тайните” му бележници и ги публикува, те не разсеяха, а усилиха мита за него?

Запалвам си нова цигара и тръгвам покрай старите къщи, които ми изглеждат все така “тумбести”, както ги описва Сандрар в поемата си. Отдалечавам се от някогашния хотел, но въпросите продължават да ме догонват. Те се пораждат един от друг, сплитат се, натрупват се като снежна топка. И аз я гледам как се търкаля неудържимо надолу по улица “Сен Жак” в тази знойна привечер на късното лято.

Защо не? В сърцето на света всичко е възможно...


Блез Сандрар

Заглавия

Форми пот коси
Скокът за да си
Оголен
Първото стихотворение без никакви метафори
Без нови
образи
ала с нов дух
Злополуките на всичките феерии
400 отворени прозореца
Витло от скъпоценни камъни от панаири и от менструации
Хилав конус
Да се преместиш пълзешком
в дълбачките
През небесния акордеон и през гласа на телескопа
Когато вестникът с най-тлъстото заглавие
ще шупне изведнъж
като затворена сред четири стени светкавица

Юли 1914

из книгата “19 еластични стихотворения”, 1919


Ще дойде ден

Ще дойде ден
и цялата модерна техника не ще ни е достатъчна
Всяко прекосяване на океана
струва цял милион на избирателите
а със самолет и с дирижабъл десет милиона
Кабелите под водата моята кабина лукс и тежката индустрия
поглъщат всичките пари
А тази изумителна деятелност поражда гордостта ни
Машините не са достатъчни
Фалит
Върху торището си Йов разтрива своето лице
с електрическия уред за масаж
Да си умреш от смях

из книгата “Попътни страници”, 1924

Страницата подготви Иван Бориславов

Българската литература

© 2000 Литературен форум