Литературен форум  

Брой 10 (433), 31.10. - 06.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Петият

Константин Павлов

Няколко думи

И Константин Павлов, както и неколцината ни най-стойностни съвременни поети, интуитивно е бягал от суетата на деня. Винаги е предпочитал да наблюдава отстрани и иронично да се усмихва, съзнавайки стойността си. Понякога - макар и скрит в утробата на кита - той изскача (не изплува) за миг, за да ни озари с постигнатите си открития, да ни стресне, обърка и разтревожи. Впрочем и при Константин Павлов важат думите на Марина Цветаева за Пастернак за “чудната, подземна слава”. А има ли по-голяма от тази слава?

При Константин Павлов тя е в излишък.

Никола Иванов
председател на журито

Националната награда за поезия Никола Фурнаджиев за принос в българската поезия получи в петък, 20 октомври, поетът Константин Павлов. Авторът на знаменитата поема “Петима старци” стана петият й носител. Честито!

 

 

 

 

 

Константин Павлов

Следата

...Усещам, когато говоря с хора от различни поколения, как всички възприемаме Фурнаджиев с непроменена през времето възраст - сякаш се е родил 60-годишен, живял 60 години и - напуснал ни в приблизително същата възраст. И - останал завинаги с нас - все около същата възраст. Винаги е създавал представа за монолитност и непреходност. А като си помислим, че той е написал първите си две книги (“Пролетен вятър” и “Дъга”), когато е бил на възраст между 19-21 години (отнемам 1-2 години от датата на публикуване). Класик на 20 години! Има аналогии в световната поезия, макар че личната съдба е непроменима.

... Фурнаджиев не обичаше да говори за личната си (творческа и житейска) съдба. Но категорично ни внушаваше да се пазим от капаните на котерийните и партийните обвързаности. Усилията му в това отношение (съвсем закономерно) се оказаха напразни. След детското ни опиянение от обещанията за справедливост, честност и пр., дойде юношеският скептицизъм. Но и в скептицизма ни имаше лумпенски оттенък - ние гледахме на този откъс от време като на досадна просташка интермедия, която ще отмине и ще дойде истинската истина и същинската пиеса. “Усетихме се - беше късно” - интермедията продължи половин век. Но всеки заслужава съдбата си - още в най-ранни години бледоликите юноши от моето поколение се появиха на политическото тържище и кога свенливо, кога нагло започнаха да предлагат на властта неокосмените си още дарби.

Това е положението, бачо Кольо. Знам, че няма да те изненадам особено. Беше ни предвидил. Сега ние предвиждаме другите. Оказва се лесно. Трудно е обаче човек да предвиди самия себе си.

...Не ми се иска да обяснявам човешки живот, политизирайки го. Нито изкуството - чрез теоретични доводи. Слаб съм и в двете дисциплини. Но все пак - какво остава? Какъв е смисълът? Знам, че по-банални и по-трудни въпроси човечеството не е измислило. Може би има някаква еманация. А, бачо Кольо?

Ще се опитам да си отговоря стихотворно. (С какъв ужас съм очаквал мнението ти за всяко мое стихотворение. Сега - двойно.)

Следа

Ще се изпръскам като мокро куче
и ще се втурна пак подир следата,
оставена от босите нозе.
(Следа премазана от стъпки на копита,
замаяна от сяра и катран.)
Следа, която изпълзява до върха на хълма
и - възкресително - излита в небесата.

Българската литература

© 2000 Литературен форум