Литературен форум  

Брой 11 (434), 07.11. - 13.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Димитър Коруджиев

Едно момче

 

Мирослав Пенков, “Кървави луни”, Изд. Камея, С., 2000Големият хирург от ИСУЛ д-р Пенков ме помоли веднъж с неудобство да погледна книжката на 18-годишния му син. Не казах, че изглежда малко несериозно някой да издава разкази, писани в ученическа възраст. Все забравяме обаче - големите и много ранни дарования са чудо, което се среща днес къде по-често, отколкото в някогашното ни мудно и заспало време.

Мирослав Пенков е невероятно талантлив. Навярно само претенциозното заглавие на книгата - “Кървави луни”, не струва. Смайващо е юноша да пише толкова професионално. Почти не е за вярване. Начинът, по който води разказа, сигурността и мащабността на фразата, умението да прави образи, са възхитителни. Както и изобретателните му сюжети, по-скоро духовни, макар да е повлиян от Стивън Кинг. Защото има странности, изсмукани от пръстите, но също и вродена връзка с вечно скритото.

Бог пази такива момчета и момичета. В тази прекомерност на ранното съзряване има нещо, което създава безпокойство. Едно белязване от горе, поле на самота и на ранимост. Момче като Мирослав трябва просто да живее. Храбро да се смесва с другите, забравяйки, че е писател. Първичната сила на нещата не е мъртва. И точно тя помага на избраните да продължат. 

Българската литература

© 2000 Литературен форум