Литературен форум  

Брой 12 (435), 14.11. - 20.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Пирин Бояджиев

Последното стихотворение на Иван Вазов, писано в Букурещ

 

ИВАН ВАЗОВ И ЗАХАРИ СТОЯНОВ

ОБЩО И РАЗЛИЧНО

През 1876-1877 г. Иван Вазов пребивава в Букурещ 14 месеца. Последното стихотворение, което е писал в столицата на Румъния, е “Царю, добре дошел”. Съчинявано е през май-юни 1877 г. едновременно с поемата “Ода на император Александър II”. Вазов е бил сред хилядите посрещачи на царя, дошъл за няколко часа от Плоещ в Букурещ с влак на 27 май (8 юни 1877г.), като гост на княз Карол I, на министър-председателя Йон К. Брътяну и на кмета на столицата К. А. Росети. Бил приет в княжеския дворец на “Поду Могошоаей” (днес “Каля Викторией”).

Предстояло заветното преминаване на границата и началото на освобождението на България. Вдъхновен от това посрещане, Вазов работи близо месец върху своята тържествена “Ода”, печатана като брошура с формата на в. “Секидневний новинар”. Стихотворението “Царю, добре дошел” е писано на един дъх, като част от одата. То е имало съвсем друго предназначение. Народният поет е искал още при стъпването на българска земя Царят Освободител да разбере, че е бил винаги очакван от целия български народ като заветен, предопределен освободител, да усети възторга на българите не само от френетичните “ура”, но и от възхвалата, която му отдават българските поети и композитори.

Вазов може би не се е познавал лично с Янко Мустаков (Трявна,1842-Свищов,1881) - композитор, учител, ръководител на черковен и граждански хор в Свищов. Завършил консерватория в Букурещ, издал е ценни учебници с методически указания за въвеждането на звуковия метод в българските училища. След написването на приветствената ода Вазов е потърсил смел, верен човек, добър патриот, за да стане куриер през Дунава. В очакване на руския десант, границата е била строго охранявана, имало е гранични постове навсякъде. Всеки опит да се премине границата е бил смятан като акт на шпионаж и наказван веднага. Вазов изпраща с такъв смел куриер до Янко Мустаков в Свищов текста на стихотворението с молба композиторът да съчини за него подходяща мелодия и да му я изпрати в Букурещ. И Янко Мустаков е имал същата идея. Той вече е бил поискал от Петко Славейков в Стара Загора да му изпрати едно подходящо тържествено стихотворение. И Петко Славейков му изпраща “На царя и на Русия”. Янко Мустаков веднага съчинил мелодия за двете стихотворения. Но той има и друг замисъл. Той е започнал да разучава потайно с хора си двата марша. Но иска този важен революционен културен факт в българската история да не се забравя, да бъде ознаменуван с едно печатно издание. Изпраща, пак през строго и опасно пазения Дунав, куриер, който занася в Букурещ двете песни - текст и музика. Вазов има грижата да бъдат отпечатани в достатъчно бройки, на хубава хартия. И ги изпраща обратно в Свищов. Вероятно вече е член на свитата на Царя Освободител.

Защото междувременно, по едно чудесно съвпадение, руските войски правят първия десант непосредствено до Свищов, на 15 юни 1877 г. На другия ден, 16 юни, следобед Царят Освободител минава Дунава при Свищов, на свободна българска територия, където има тържествени церемонии. Този първи триумф завършва в Свищов в черквата “Света Троица”, където има тържествен молебен. След това има гражданско тържество. Хорът на Янко Мустаков има голяма роля тук. Той изпълнява след тържествените църковни възхвали на царското величие и двете песни, написани от двамата големи български поети. Хвърчащият лист с песните бива раздаван на присъстващите. Царят Освободител е трогнат и поздравява композитора. Поетите са били далече. Цветан Радославов, който е присъствал на това тържество, е запазил този документ и го предава по-късно в НБКМ в София.

Това събитие се е опитал да възстанови, но не съвсем точно, доктор Николай Русев в монументалния си труд “По следите на една безсмъртна песен”, Париж, 1988, том II, стр. 944-949. Грешките му се дължат на една съществена причина. Нито Петко Славейков, нито Иван Вазов са включили тези стихотворения в някоя сбирка. Никой издател на пълно събрание на съчиненията им не го е включил. Това става с “Царю, добре дошел” едва след сто години. Намерено от покойния Илия Тодоров, то е обнародвано в т.I на събраните съчинения на Вазов през 1977 г. Макар че то не е останало и дотогава незабелязано. През 1938 г. го отбелязва Петър Христофоров в своята френска монография за Вазов, а през 1940 г. е сигнализирано от един румънски изследовател от български произход - Александру Йордан. Доктор Николай Русев погрешно сочи, че Мустаков е изпял друго Вазово стихотворение - “Марш” (“Из кръв и дим”), писано през 1878 г. За него Янко Мустаков също е съчинил мелодия и го изпълнява през 1881 г., но пред княз Александър Батенберг, дошъл в Свищов за Великото народно събрание. А Янко Мустаков е направил голямо впечетление с дарбите си на композитор и диригент. През 1878 г. за Великден, по покана на княз Дондуков-Корсаков той участва с хора си на тържествена великденска литургия във Велико Търново.

На този знаменателен факт из живота и творчеството на Иван Вазов не са обърнали внимание нито Величко Вълчев в своята изчерпателна монография, нито Милка Марковска в “Летопис за живота и творчеството на Иван Вазов. 1850-1895” (София, 1981).

Създаването и тържественото изпълнение на това стихотворение на Иван Вазов е все пак една знаменателна страница от неговото творчество. С тази песен започва неизменното и вълнуващо присъствие на Вазов като признат, народен поет във всенародните тържества, ознаменуващи българското героично и трагическо битие.

Българската литература

© 2000 Литературен форум