Литературен форум  

Брой 16 (439), 12.12. - 18.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Дейвид М. Халпарин

 Сто години хомосексуалност

 

Дейвид Халпърин. 100 години хомосексуалност. Издателска къща Критика и хуманизъм, С., 2000 През 1992 г., когато патриотите сред нас ще празнуват 500-годишнината от откриването на Америка от Христофор Колумб, историците ни на културата могат да отпразнуват стогодишнината от съглеждането на суша от кораба в интелектуален смисъл. Съглеждане, чието значение е почти равно на значението на съгледаната от моряците на Колумб суша. Съглеждане с изключителна значимост в областта на концептуалната география на хуманитарните науки: а именно – изобретяването на хомосексуалността от Чарлс Гилбърт Чадок. Въпреки че вероятно в аналите на личните постижения той никога няма да бъде поставен наравно с Колумб, Чадок едва ли заслужава неизвестността, на която е бил подложен през последните сто години... Чадок... е въвел думата “хомосексуалност” в английския език през 1892 г., като превод на немската дума със същото значение и с двадесет години по-ранен произход. За добро или за лошо думата “хомосексуалност” е влязла в употреба оттогава насам.

...

През XIX век сексуалните предпочитания на един човек към друг човек от същия пол не са били ясно разграничавани от други видове несъобразяване с определената от културата сексуална роля на човека: отклоняващият се избор на обект се считал просто за един от многото патологични симптоми, проявявани от пренасочилите или “обърналите” подобаващите им сексуални роли индивиди, които са приемали съответно мъжествен или женствен стил, различен от този, който се считал за естествен и присъщ на собствения им анатомичен пол. Стремежът към политическа дейност при жените (поне според едно изследване на експерти през 1920 г.), както и слабостта към котки при мъжете са се считали за прояви на патологично състояние, един вид психологически хермафродитизъм, външно, но не и същностно изразяван чрез предпочитанието към притежаването на един “нормален” представител на същия анатомичен пол за сексуален партньор... Идеята, че сексуалният избор на обект би могъл да бъде напълно независим от такива “вторични” характеристики като мъжествеността или женствеността, изглежда, не е хрумвала на никого, докато Х. Елис не започна кампания по изолирането на избора на обект от играенето на роля и докато Фройд, в класическия си анализ на нагоните в неговите Три есета (1905), не разграничи при либидото сексуалния “обект” и сексуалната “цел”.

Концептуалното отделяне на сексуалността per se от въпросите за мъжествеността и женствеността направи възможна една нова таксономия на сексуалните поведения и психологии, изцяло основаваща се върху анатомичния пол на участващите в сексуалния акт лица (лица от един и същ анатомичен пол vs лица от двата анатомични пола). Така това концептуално отделяне премахна редица разграничения, традиционни за по-ранните разсъждения върху контактите на еднополова основа и противопоставящи активните на пасивните сексуални партньори, нормалните на анормалните (или конвенционалните на неконвенционалните) сексуални роли, мъжките на женските стилове, педерастията на лесбийството: всички тези типове поведение сега вече бяха класифицирани като еднакви и подведени под едно и също наименование. Сексуалната идентичност по този начин беше поляризирана около една централна опозиция, строго определена от двойната роля на еднаквостта и разликата в анатомичните полове при сексуалните партньори; оттук нататък хората бяха причислявани към едната или другата от двете взаимоизключващи се категории и много остроумие бе разпиляно в опитите да се изобретят техники, които да дешифрират “действителната” сексуална ориентация на личността ­ т.е. сексуалната идентификация, незабулена от каквито и да е привидности. Новата таксономия, основана върху позитивни, доказуеми и обективни поведенчески явления ­ върху фактите, кой с кого прави любов, ­ намери основания да твърди за себе си, че притежава описателна, трансисторична валидност. Така тя премина “прага на научността” и беше приета за работно понятие в социалните и физическите науки.

Научен напредък от такъв порядък естествено трябваше да бъде коронован чрез създаването на нов технически речник. За нещастие, за целта не можаха да бъдат намерени никакви обективни, ценностно необременени думи... “Хомосексуалността” (въпреки възникващите от време на време протести) постепенно успя да сложи социално-научния си подпис върху новото разпределение на понятията. Самата дума... е един варварски неологизъм, дете на чудовищна кръстоска между гръцки и латински език; като такава, тя принадлежи към една стремително нарастваща лексическа порода, чийто най-виден пример са хибридните имена, давани на други скорошни изобретения ­ имена, чието изброяване е достатъчно, за да се разбере коя епоха ги е създала: например “автомобил”, “телевизия”, “социология”.

...

Моята цел не е да докажа, че хомосексуалността в смисъла, в който ние обикновено я разбираме днес, не е съществувала преди 1892 г. И как наистина би могла да не съществува преди това? Самата дума проявява едно почти делово и научно безразличие спрямо културните фактори и спрямо факторите на средата, обръщайки внимание единствено на анатомичния пол на хората, участващи в сексуалния акт. Освен това, ако хомосексуалността не съществуваше преди 1892 г., хетеросексуалността тогава също не би съществувала (всъщност тя се появи, като Ева от реброто на Адам, осем години по-късно), и без хетеросексуалността къде бихме били всички ние сега?

Сравнително новият генезис на хетеросексуалността ­ ако трябва да бъдем точни, това е дело на XX век ­ трябва да ни даде обяснение за дълбочината на онези културни теми, за които дотук само загатвах. Как е възможно до 1900 г. в английския език да не съществува точен, ценностно ненатоварен, научен термин, обозначаващ това, което ние считаме, ретроспективно погледнато, за вида сексуално поведение, одобряван от огромното мнозинство от хората от нашата култура? Всеки отговор на този въпрос трябва да насочи вниманието ни към неизбежната историчност на дори най-невинните, непретенциозни и струващи ни се най-обективни културни представи. Въпреки че един описателен, строго клиничен термин като “хомосексуалност” би трябвало да изглежда неопровержим като таксономично средство, той носи със себе си твърде много идеологичност и е доказал, че е немалко препятствие по пътя към разбирането на характерните черти на сексуалния живот в незападните и в предмодерните култури. Може би наистина хомосексуалността, собствено казано, не притежава своя история извън Запада или преди началото на нашия век.

Откъс от книгата

Българската литература

© 2000 Литературен форум