Литературен форум  

Брой 3 (444), 23.01. - 30.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АТЕЛИЕ

Галерия XXL

Галерия ХХL беше създадена през късното лято на 1996 г. в София. Оттогава това място продължава да бъде средището на едно поколение, заявило себе си в началото на 90-те години, и което настойчиво търсеше своята реализация. Галерията се появи сякаш за да запълни концептуалния дефицит на съществуващите до този момент пространства, които дори и да излагаха понякога съвременно изкуство (под това се разбират неоконцептуалистките тенденции), нямаха ясна позиция и продължаваха да се лутат в наследения пластичен опит, като по този начин рециклираха за втори живот нещо, което едва ли може да бъде поместено в контекста на актуалното европейско изкуство на 90-те. Така XXL ударно зае своето място (но не в контекста на останалите галерии, тъй като общи ценности с тях не можеше да има) с надеждата, че иронизирането или шоковото взривяване на доминиращия естетически възглед е процес, който не може да бъде спрян. Кръгът от основатели и автори на галерията през 1996 се състоеше от десетина човека, сред които с особена роля бих отличил Генади Гатев, Хубен Черкелов, Косьо Минчев, Георги Тушев, Иван Кюранов, Слави Славов, Расим и други. По-късно към идеологията на галерията се приближиха или просто реализираха изложби художници като Димитър Яранов, Даниела Костова, Боряна Драгоева, Росен Тошев, Аделина Попнеделева, Габриела и Борис Сергинови и други.

Това, което отличава галерията, е ясно заявеният стремеж към социално ориентирано (провокативно) изкуство с измерения в съзнанието на младите хора тук и сега, в противовес на всякакви неясни мрънкания за “традиция”, “приемственост” “духовност”, “път”, “съдба” и други любими и нищо не означаващи клишета, иначе широко разпространени сред художниците в България. Смисълът и значението на изкуството в XXL е върнато в нормите чрез убеждението, че изкуството няма кой знае какво значение пред конкретиката на човешкия живот. Изкуството като светиня е десакрализирано до професионално ангажиране, подобно на всяко друго. Лъжата за творчеството, което е надчовешко и което изисква жертви от хората, е премахната; ние с радост храчим в кървавото ухо на Ван Гог – този жалък символ на болните от изкуство хора.

Мисленето за кръга около галерията съвсем не е еднопланово – от една страна, галерията е символ на промяната и нелицеприятното поведение към установените в България културни ценности и се ползва с престижа на независимо некомерсиално пространство. От друга страна, идеята XXL е атакувана от множество страни: защо те си позволяват да правят изложби само на определени хора, защо не работят с всички, защо мислят “така” и защо не показват нещо друго, което било “по-добро”. На подобни хора ми е направо неудобно да обяснявам, че сме дошли в периода на “частниците”, които правят с живота си каквото си искат. Оттук ние от галерията се отнасяме към нашите отрицатели като с хора със стадни инстинкти или просто болни параноици. Ние сме толерантни към проблемите на другите, но доколкото сме индиферентни към тях. Вероятно колкото повече малки контексти съществуват в рамките на истерично потръпващото желе на понятието българска култура, толкова по-ясна и четлива, креативна ще става ситуацията.

Свилен Стефанов
куратор в галерия XXL

Косьо Минчев. Понякога всеки иска да вкара нещо. Скулптура. Maриела Гемишева. Акция "Експеримент 2", 1996 Генади Гатев. Frustrated again, инсталация видео VHS, вариращи размери, детска кола.

Българската литература

© 2001 Литературен форум