|
Елка Константинова Роман за телесните и духовните наслади
Успехът на Здравка Ефтимова е в откритията на съвременните типове от хайлайфа. Те нямат нищо общо с марионетъчните герои на Чавдар Мутафов, нито приличат на дилетантите от 20-те и 30-те години на току-що отминалия век, нито се доближават до Светослав-Минковата “дама с рентгеновите очи”... Това са герои с огромно самочувствие, знаещи и можещи, които с луда скорост се превръщат в милионери и се докопват до високи постове. Нито един от тях не е търсеният убиец, но всеки е причинил, без да си дава сметка, най-тежкото престъпление, а именно: превръщането на малкото самотно и тежко болно момиченце Линди в съзнателен убиец. Героите на Здравка Ефтимова са непоносимо арогантни, откровено вулгарни, зашеметени от бързите си успехи, от неразкритите си мръсни сделки, от ненаказуемостта на финансовите си престъпления... Те са в плен на ненаситната си алчност за плътски удоволствия, изцяло са потънали в разгула на чувствените наслади, увлечени са от извратената си сексуална изобретателност. Жертви на самите себе си, на патологичния си начин на живот, но превръщат в свои жертви и обектите на сексуалните си страсти. Борбата с днешните парвенюта се оказва изключително трудна. Затова авторката им противопоставя инспекторката в отдел “Убийства” Ена Богойна, която във всяко отношение е пълна тяхна противоположност със своята отдаденост на професията си, с духовната си енергия и издръжливост, с човещината си и с желанието да помогне на другите. Тя понася обиди, тежки оскърбления и унижения от арогантните си клиенти и дори от колегите си в криминалния отдел. Духовните й сили са сякаш неизчерпаеми. В търсенето на истината Богойна побеждава. Тя израства като символ на най-добрите качества на съвременната българка и на цялото ни днешно общество. Къде е нашето спасение от корупцията и от агресията на новобогаташите? В нашата свобода да изберем честността и предаността в личния си живот и в професията си; достойното поведение пред унизителното забогатяване с измами и хитрини. Свободни сме в своя избор, а това е най-важното. Героинята на Здравка Ефтимова внушава кураж и надежда, въпреки страданията и униженията, през които трябва да мине, за да победи и да изпита най-голямата, най-истинската човешка наслада - от изпълнения дълг към другите и към обществото. Християнското поведение на Ена Богойна в художественото пространство на романа не звучи наивно, но в реалния ни днешен живот е наивно, дори е глупаво да разчитаме само на собствените си християнски убеждения. Националното ни битие трябва да се промени, глобално да се одухотвори - и само тогава децата като Линди ще бъдат спасаявани. Едва ли Здравка Ефтимова е изпълнена с подобен оптимизъм за новото хилядолетие. Твърде много страдания има в живота на нейната положителна героиня. |
|
© 2001 Литературен форум |