Литературен форум  

Брой 3 (444), 23.01. - 30.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Оля Стоянова

Приказката за черните бегълци и руното

Авторският спектакъл на Маргарита Младенова и Иван Добчев в “Сфумато” не остана незабелязан и от българската публика. Приказката за черните бегълци и властта на Луната, черните каракачански дрехи и черното руно, мистерията на един начин на живот, който се подчинява само на природната цикличност и абсолютната свобода… Поне в началото имаше опасения, че постановката ще остане неразбрана заради прекалено многото препратки към миналото и едно непознато и изчезнало светоусещане. Спектакълът обаче се запомня с пределната изчистеност и простота. Месенето на хляба, въртенето на тавите, животът под руното, изплуването на Луната на хоризонта, овчарската гега, Варвара варварони, Сава саватони, Ке Ай Никола парахони… Думи от един забравен език, които звучат като магически заклинания. И думите от каракачанските песни се сливат с представата за хлопатарите на стадата, пътя от високите планини към равнината и обратно, керваните, свободното придвижване, непрекъснатото придвижване… Сблъсъкът на каракачаните със земята, принудителното усядане, превръщането им в “робове на земята” отнема от тях не само чувството им за родова принадлежност, но и старите вярвания, стария свят, старите приказки, старите песни. .. Модерния свят не просто променя каракачанския живот, той нахлува в този живот. Варвара варварони, Сава саватони, Ке Ай Никола парахони… Песента се слива с плача. И думите стават едни и същи. И към хлопките на камбаните, към блеенето на стадата се присъединява тракането на влака, въртенето на тавите, звуците от радиото, лаенето на каракачанските кучета, голямото буботене… Думите на песента са един и същи. Всъщност – вече петдесет пъти. И дано – още повече. Варвара варварони, Сава саватони, Ке Ай Никола парахони…

Българската литература

© 2001 Литературен форум