Литературен форум  

Брой 3 (444), 23.01. - 30.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Оля Стоянова

Когато публиката ръкопляска на неподходящите места...

“Магия от пясък, пластилин и кукли” беше наречена демонстрацията в Дома на киното на унгарския аниматор Ференц Цако. Това – за магията, беше вярно. Останалото наистина е само пясък, пластилин и кукли. Как се правят магии с такива работи, само с толкова малко реквизит – това сякаш си е наистина “божа работа”, както има една приказка.

Онова, което се виждаше от всички, е, че Домът на киното се понапъна, за да побере многото почитатели на анимационното кино /че даже и не успя - ако се съди по двете редици правостоящи, които бяха блокирали коридорите/. Безспорно причината за този интерес може да се потърси в личността на Ференц Цако. Той е заслужил артист в Унгария, но популярността му отдавна е прехвърлила регионалното. Неговият филм “Пепел” дори получава номинация за “Оскар”. В момента Цако води курсове за пространствена анимация извън страната си, занимава се с илюстрация на детско-юношески книги, дизайн. Това, което му носи световна известност е специфичният художествен изказ. Достатъчно красноречив е фактът, че неговите филми винаги могат да бъдат разпознати.

Това, което Ференц Цако демонстрира пред публиката в Дома на киното, беше невероятната способност да импровизира, размаха на въображението и част от магията, с която са направени филмите му. И публиката ръкопляскаше по средата на демонстрацията. По средата на филмите. На неподходящите места. Дълго и настойчиво. Защото си заслужава да се наруши установения ред. Когато човек се среща с магия.

Българската литература

© 2001 Литературен форум