Литературен форум  

Брой 3 (444), 23.01. - 30.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Предп(р)oчетено от ЛФ

Борислав Георгиев, “Седемструнна лира”, издателство “Павлина Никифорова”, С. 2001
Борислав Георгиев, “Седемструнна лира”, издателство “Павлина Никифорова”, С., 2001

Това е най-новото издание на издателство “Павлина Никифорова” за 2001 г. С тази книга Борислав Георгиев отново се появява пред българската публика. Поетът, който от 1979г. живее в Париж, е обединил стиховете си в няколко цикъла – “Семейни портрети”, “Антични мигове”, “Софийски квартет”, “Метафизични отблясъци”, “Любовно стенание” и др. Спокойни стихове, добър език, стил. Поетът сякаш никога не е напускал България или поне българското духовно пространство. Голяма част от стиховете в книгата са с посвещения на български интелектуалци, а в друга част от произведенията пространствата могат да бъдат ясно разпознати - “Черноморски балади”, “Витошки елегии” и др. В послеслова Борислав Георгиев пише: “Днешният читател е обременен с грижи. Може би пиша за читателя от утрешния ден”. Редактор на книгата е Павлина Никифорова.

Миглена Георгиева, “Свещички от вятъра”, С., 2000
Миглена Георгиева, 
“Свещички от вятъра”,
С., 2000

Пределно откровени стихове и сполучливи образи. Преобладават предимно кратките форми и това прави стиховете ярки и запомнящи се. Наситена емоционална атмосфера, но без излишен сантиментализъм или дежурни поетизации. Поетесата от Родопите пресъздава цялата тази родопска атмосфера, която не е въпрос само на въздух. Препратките към фолклора са някак естествени – те не са търсени нарочно, а просто пресъздават един друг, малко по-различен поетичен свят. Истински са. Така, както се започва разговор за онези неща, които са близки. Така, както се продължава разговор.

* * *
Не идвайте при мен със завист!
Аз искам мойте стихове да радват,
а не да ви смълчават.
Нима вятърът завижда на листата
за многото им цветове
или слънцето на облака
за капчицата дъжд?...
Не идвайте при мен със завист!
Не зная как да ви посрещна.
Докато пиша, аз жадувам хубостта
на вашите лица!...

Стихосбирката излиза със знака на Издателско ателие “Анго Боянов”. Редактор е Надежда Захариева.

Мира Душкова, “Упражнение върху чучело”, Русе, 2000
Мира Душкова, 
“Упражнение върху чучело”, Русе, 2000

Втората книга на Мира Душкова е още по-убедителна. Въобще, книга, при която още в заглавието изплува думата ”чучело”, звучи някак убедително. Без склонност към словесните орнаменти, без излишен реквизит, без претрупаност, без грим. Стиховете на Мира Душкова също са такива – пределно изчистени, пределно истински и провокирани от ежедневието. Това са стихове-образи. Ярки и запомнящи се. Стихове–хрумване. Много спонтанни. Сякаш Мира Душкова е успяла да улови дори случайно дочутите фрази, репликите от ежедневието, градските пейзажи в стихове. В добри стихове.

Редактори на книгата са Мила Лазарова и Георги Господинов.

Нещата извън мен

Стихотворението ми,
което някой ще хареса.
Синът ми
ще каже “не”
на нещо,
което искам.

Николай Милчев, “Мокра светлина”, "Лирика за пораснали деца", издателство “Мисъл”, С., 2000
Николай Милчев, “Мокра светлина”, "Лирика за пораснали деца", издателство “Мисъл”, С., 2000

Стихосбирката е разделена на две части, които всъщност представляват две различни книги – “Не беше гола, беше цяла...” и “Колко са умни дърветата”. Ако стиховете бяха снимки – щяха да бъдат определени като пейзажна фотография. А в тези пейзажи има много спокойствие, внимателно вглеждане в нещата, в детайлите. Класически стих. И изкуството да се пише за деца, за пораснали и непораснали, за всякакви деца.

Еленът легна на леглото
и глътна хапче тишина.
На стола дремеше сакото
от боровинки и листа.

Еленът взе любовна книга
и с клонестите си ръце
попита я: Кога се стига
в едно кошутено сърце?

Защото книгата бе няма
еленът нищо не разбра.
Сега гората е голяма,
като побягнала жена...

Елена Алексиева “Синята стълба”, издателство “Балкани”, 2000
Елена Алексиева “Синята стълба”, издателство “Балкани”, 2000

След двете стихосбирки “Бримка на сърцето” и “Лице на ангел” Елена Ангелова се появява на пазара с роман. Във време, когато качествената проза е събитие, книгата на 25-годишната Елена не може да не се отбележи. Романът излиза под формата на дневници - “ Дневник на неподвижността”, “Дневник на тайните”, “Дневник на утешенията и “Дневник на затварящите се врати”. Книгата може да бъде прочетена през призмата на онази мисъл, която е отбелязана още на корицата - “Да се избяга от личната история чрез разказване, значи тя да се превърне в друга история”. Редактор на “Синята стълба” е проф. Богдан Богданов.

Ралица Чернева, “BGинфанти”, Академичен център за литература и култура, С., 2000
Ралица Чернева, 
“BGинфанти”, Академичен център за литература и култура, С., 2000

“BGинфанти” е първата стихосбирка на Ралица Чернева. Появата на книгата обаче е някак закономерна – след първа награда в студентския литературен конкурс в Шумен, втора награда в поетичния конкурс “Веселин Ханчев” в Стара Загора... Повечето от стиховете вече са познати от периодичния печат. А стихосбирката се чете на един дъх. И човек даже пита за още...

eдно инфантилно

Някой иска да ме убие
с тая игла на пода
Звукова параноя
Прахосмукачката – воя
и едно тъжно слънце
пак ми легна
във скута
Може би съм до
тука

Иван Сухиванов. “Лакуни”. Издателско ателие Аб.
Иван Сухиванов. “Лакуни”. Издателско ателие Аб.

Тази книга се появява вследствие на факта, че нейният автор е последният носител на наградата за поезия “Никулден”, която Издателско ателие Аб връчва ежегодно на бургаски автор. Съгласно регламента на наградата книгата е издадена в (почти) библиофилски тираж - 333 номерирани екземпляра.

Бихме могли да определим поезията на Ив. Сухиванов като здравословно пристрастена към словесния минимализъм. Стихът е лапидарен, броят на думите в него е сведен до (и отвъд) пределния минимум. През рехавата мрежа на думите зеят обширни пространства пустота, където всъщност се случва самата поезия. Читателят е изкушен да запълва тяхната празнота със смислите, които напразно би търсил в думите.


Иван Коларов, “Смеем се на себе си. Мемоарни профили”, Издателско ателие Аб. 
С., 2000

Най-важното, което трябва да се каже за тази книга, е, че това е една весела книга. Авторът сладкодумно разказва за срещите си с български (плюс някои балкански) писатели, художници, артисти: Александър Божинов, Ангел Тодоров, Борис Делчев, Владимир Полянов, Жорж Нурижан, Людмил Стоянов, Дора Габе, Багряна, Иван Радоев, Чудомир, Петър Увалиев, Михаил Арнаудов, Азис Несин, Синиша Паунович, Григор Вачков, Георги Парцалев и др. Стилът е лек и приятен, хуморът - свеж и добродушен. От смеха до сълзата крачката обаче е съвсем малка и, сякаш да докаже това, авторът завършва книгата с подробен мартиролог на българските писатели, загинали във войни, въстания, преврати, политически репресии. Книгата е илюстрирана с шаржове от Ал. Божинов, Б. Ангелушев и др.

“Следистории на изкуството. Читанка”. Съставители Ирина Генова, Ангел Ангелов. Фондация “Сфраида”. С., 2001
“Следистории на изкуството. Читанка”. Съставители Ирина Генова, Ангел Ангелов. Фондация “Сфраида”. С., 2001

Идеята за подбора на текстовете в тази par excellence краевековна книга е да тематизира затрудненията пред историята/историите на изкуството днес чрез дебата за “края на изкуството” от 1980-те години насам.

Обсъждането на понятията “край” и “история на изкуството” е подходящият повод да се задават въпроси и към други ключови понятия: епоха, контекст, художествено произведение, репрезентация, тълкуване, поглед, екфрасис. По този начин се оформя проблемът за “края на изкуството” като глобалния проблем за “края на историята”.

Сборникът - част от проекта “Изкуство/история - произведения, подходи, дебати” на “Отворено общество” - съдържа преводни текстове на автори, тръгнали от философията, естетиката, литературата, изкуствознанието, но насочили заниманията си към проблемите на образа (история и теория): Артър Данто, Ханс Белтинг и др.

Език и литература

Вторият за 2000-та година брой на сп. “Език и литература” е под знака на компаративистиката. Тематичният акцент оформят важни текстове на Зоран Константинович (“Възможностите на компаративистиката”), Ернст Роберт Курциус (“Европейската литература”), Роман Якобсон (“Същината на славянското сравнително литературознание”) и Петер Цима (“Компаративистиката като диалог”).

Другите акценти в броя са: върху възрожденската литература - Албена Плахова за ролята на епиграфа и Иван Радев за рецепцията на “Майце си”; комуникации - Маргарита Серафимова за антропологията на епистоларния жест и Антония Замбова за жанровата, функционална и комуникативна характеристика на популярната таблоидна преса; езиковедският раздел в броя съдържа текстове на Мария Илиева (оценъчни възможности при транспозициите на категорията лице в речта) и Андреана Ефтимова (синтактични закономерности при употребата на паралингвистични средства в телевизионната публицистика). Още в броя: научни съобщения (Д. Дебелянов и Д. Габе), архив (изкуствоведски текст на Чавдар Мутафов), книжовен преглед.

Българската литература

© 2001 Литературен форум