Литературен форум  

Брой 3 (444), 23.01. - 30.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Вадим Лазаркевич-син

Списанието ставаше пред очите ми

Когато идва в България, баща ми вече е преживял цялата световна война, гражданската война в Русия, революцията. След това, когато идва тук в края на 1920 г., е вече на 25. Учил е няколко години в Петербургската академия - незавършена, за съжаление. И тук, в една чужда страна, трябва да намери някакъв начин да съществува, не да рисува. Аз не знам къде е станала първата им среща с Ран Босилек, но положително дотогава баща ми има вече някаква изява. Той започва през 1921 г. в издателство “Паскалев”, името му започва да става известно. Връзката, която се създава между баща ми и Ран Босилек, става все по-тясна и по-плодотворна и продължава много години. Така се появяват не само нещата в “Детска радост”, но и много други книжки, които и сега биха били съвсем добре приети, ако се появят на пазара.

“Детска радост” беше за мен това, което и за много, много други деца. Но има една голяма разлика - контактът ми със списанието в много по-ранни години. Една част от него - по-голямата - се правеше вкъщи. А по-късно, когато имах съзнателно отношение към нещата, наблюдавах как то просто ставаше пред очите ми. В по-ранните ми години, когато още не знаех да чета, книжките вече привличаха вниманието ми. Сестра ми беше по-възрастна от мене, вече ходеше на училище и ми четеше. Това много ми помогна и аз да почна да се уча да чета малко преди да тръгна на училище. Ето ползата от тези списания. Те те принуждават някак си... До известно време не разбираш, не разбираш, някой ти го прочете и изниква желанието да седнеш и сам да се учиш да четеш.

Баща ми имаше невероятна работоспособност, беше много жизнен. На фронта обаче пострадал от отровни газове и от един момент нататък това започна да се отразява на жизнеността му - почина на 68 години.

На 7-8 годишна възраст, по силата на фамилната традиция, той постъпва в кадетски корпус. Дисциплината, придобита там, му беше като втора природа. Там се е получавало и едно много солидно образование, изучавали са и чужди езици. Беше му стереотип да става сутрин много рано. Сядаше и работеше много интензивно.

Сътрудничеше на 35 детски издания, илюстрираше стотици книги за деца. Всичко ставаше някак си много бързо, някои илюстрации се раждаха пред очите ми. Той обичаше да се занимава с децата - аз сядах до него, а той си работеше. Най-важното - казваше той - е да си нарежеш картончетата, да си подготвиш хартията - това е половината работа. Набелязва с молив, после се явява перото, само една скица, която е основа, но не е нещо, което само перото ще повтори. Някои неща преработваше два, три, пет пъти.

Бях не повече от десетгодишен. Проявявайки интерес към това, което става на масата, много ми се искаше и аз нещо да правя. Баща ми измисли цяла система аз да се включа в работата. Примерно една илюстрация, която е изпълнена с перо и си има щрих, но има и черни петна, които трябва да се покрият с туш. Той ги ограждаше с перото, слагаше едни кръстчета, аз вземах после четчица и туш и всичко това много старателно го покривах. Много по-късно си мислех, че това беше даже и помощ. Когато правех илюстрации за новата “Детска радост”, виждах, че някои неща стават по същия начин. Веселин Вълканов - другият художник на списанието - казваше: “Тия облаци все едно баща ти ги е рисувал.” Нито съм ги гледал, нито съм го търсил... Опитвах се да работя и в областта на баща си, но дълги години бях изтласкан и трябваше да рисувам диафилми. Много от книжките на баща ми аз ги направих на диафилми и така удължавах живота им.

Детската илюстрация има специфика, но не и точна формула. В недалечното минало имаше формули, събрания, които даваха точните рецепти как трябва да се прави. Дали илюстрацията е реалистична или условна, стилизирана - важно е да се стигне до детската душа. Появяват се книжки, в които е страшно да погледнеш. Те не изобразяват нормално страшното, а травматизират децата.

Питали сме се как така като гледа човек илюстрациите на баща ми, никога няма да познае, че той не е българин. Аз бих задал и друг въпрос - как има хора, които са българи, а техните герои не са. Значи има и нещо друго...

Българската литература

© 2001 Литературен форум