Литературен форум  

Брой 3 (444), 23.01. - 30.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йорданка Белева

Как става един благотворителен концерт в Шумен?

Така: на една тераса, на няколко чашки твърдо, патосът си търси измерения и понеже не си ги намира, решава, че иска КОНЦЕРТ. Рок-концерт иска. Жадува за нещо хард, нали светът е Р-Ролл. Дотук - ОК, но не може току-така. Повод трябва. И той е решен. Избран е ДЕНЯТ - 22.09 - хем Национален празник, а и, оказва се - рождена дата на изчезналия вече 4-та година Съвестин. Инициаторите на концерта са предимно медийни субекти. Медиата е “Дарик радио” - Шумен.
Имената от афишите: “Контрол”; “Подуене блус бенд”; “Три и половина”; ”Уикеда“; “Конкурент”, Асен Масларски и Стефан Вълдобрев (последният дори разбира последен за участието си и бивайки изнуден..., няма как - пее!!!)

Докато великите журналисти си пият водката и перманентно се удивляват, предусещайки купона, някой се сеща, че добре би било да се съберат средства от местни фирми. Кой обаче да обикаля? Рекламният мениджър преценяава, че от цялата тази работа комисиона не се взема, а и защо да си “гърми патроните” при фирми, от които могат да се вземат пари за реклама? Намира се обаче един обикновен рекламен служител, който успява да събере приблизително 2000 лв. Междувременно изпълнителите са уговорени да участват срещу символичното заплаштане от 100 лв. на “изпълнителска глава”.

Идва денят на концерта. На пресконференцията журналистка от местна телевизия пита организаторите колко са приходите до момента. Никой не й отговаря. Пита колко са продадените билети. Отговорът е същият. Наближава часът на концерта. Малко преди това, главен редактор и рекламен мениджър се отделят встрани (четириоко, както се казва) и броят парите. Колкото, толкова, но колко ли? Те си знаят.

Започва концертът. Не, преди това на сцената излиза просълзеният баща на Съвестин, държи благодарствено слово, не подозйраики, че само преди броени минути от тезгяха на "Дарик" е била свалена мъката му - като стока, чиято опаковка си е свършила добре работата. Следва страхотен купон, продължил по-късно в елитна местна бирария. В неделя всички сме махмурлии или си имаме други причини за дообедния сън. В понеделник - 25.09. в радиото идва отчаяният баща и пита колко от приходите ще бъдат разпределени за издирването на неговия син. Отговорът е по-скоро камшичен: “За съжаление нищо, защото всичко отиде за групите...”

Точка. Започваше гафът. Ето как: "Дарик" заявяват (за по-убедително), че са доплащали на изълнителите от собствения си джоб. Именно за този джоб ми се говори, макар че “къде му е гробът днес никой не знай...” Следва моментално телефониране на местните вестникарски кореспонденти, появяват се по-скоро поръчкови статии (нали в Шумен само условно може да се говори за журналистика!) под общото мото “РОК-ГРУПИ изнудват за хонорари” - в-к “Черно море” от 30.09.2000 година... Отделен е моментът, че на следващия ден авторите на подобни статии са обвинени от поръчителите им в изопачаване на фактите и търсене на сензация...

Най-потърпевши се оказаха ”Уикеда“, но поради опасност от прекратяване на по-нататъшни взаимоотношения между групите и "Дарик", в местния шуменски ежедневник се появи нелепо извинение към изпълнителите от страна на организаторите. Извинение, непропускащо да напомни, че никой не заслужава извинение, но великодушието все пак им го дава.

Равносметката:

- никой от общо 27-те участници в благотворителния концерт на "Дарик"-Шумен не е ангажиран “черно на бяло” от организаторите - никой от изпълнителите не е изнудвал нито преди, нито след концерта за допълнителни хонорари. Нещо повече - момчетата на Кръпката намалиха наполовина символичния хонорар, а Стефан Вълдобрев дори отказа хонорар. До ден днешен никой не знае колко точно са продадените билети и какви са били постъпленията от тях. Никой не знае, освен тези, които са ги броили, обещанията към спонсорите,че преди концерта ще бъдат споменати имената им, както и рекламните пана, които трябваше да бъдат опънати в пространството над публиката, си останаха само думи. Жалко, че все още има хора в Шумен, които току се сещат да питат, чувайки песен по радиото: “Абе, вярно ли е, че тези, дето пеят, рекетирали "Дарик", а?” Единствено софийският ефир на Радио Франс ентернасионал даде възможност на музикантите да опровергаят гнусните писания. Радиообхватът обаче на тази медиа не достига до ушите на шуменеца. А и защо ли? Шумен не е от градовете, в които нещо се случва. Когато пък наистина се случи, втори път не му се случва. Като това безполезно ровене в благотворителния шуменски концерт. Благоразпределителен, пардон. Както казва един Радичков персон: “Аз знам, че лисицата е умряла, но за всеки случай я убивам пак”...

Забележка: Авторът на текста е бивш субект от системата на "Дарик" и за него нещата условно се поделят на “преди “ и “след” концерта, най-малкото защото “след” не застана зад официалната позиция на работодателите си.

Българската литература

© 2001 Литературен форум