Литературен форум  

Брой 6 (447), 13.02. - 19.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цанко Живков

Спомен за джаз “Овчаров”

 

Джаз “Овчаров”, 1948 г. Първият от долу нагоре е Сашо Сладура, а предпоследният – Асен Овчаров

Джаз “Овчаров”, 1948 г. Първият от долу нагоре е Сашо Сладура, а предпоследният – Асен Овчаров

С името на Асен Овчаров е свързано появяването и развитието на джаза у нас в навечерието на Втората световна война. Асен е роден преди 95 години в Харманли. Там завършва гимназия и почва да учи химия в Софийския университет. Напуска го поради недостиг на средства и понеже е разбрал, че музиката е негово призвание. Известно време учи при Андрей Стоянов от Музикалната академия. Най-много го привлича джаза, изписва си нотни материали от чужбина и прави аранжименти за малък и голям оркестър (1936-37 г.). През летните сезони гастролира в “Морското казино”, Варна, а през зимата е в съставите на Сладкаров и Дилков. Натрупал опит и самочувствие, през 1942 г. създава първия класически джазов оркестър не само у нас, но и на Балканите. Мобилизиран, взема участие във войната, след което свири със своя оркестър в баровете “Астория” и “София” и в ресторант “България”. Солист цигулар на оркестъра е знаменитият Сашо Сладура, а вокалистка – Леа Иванова.

Покана за турне в САЩ през 1949 г. възбужда завистта, злобата и политическите репресии. В една статия за джазовата музика от това време на някой си П. Димитров четем: “Джазът, както всичко в Америка, е монополизиран. Основават се фабрики за производство на всевъзможни крещящи, стържащи, виещи и чукащи инструменти. Възникват десетки нотни издателства, които с бясна конкуренция заливат света с булевардната си продукция. Дивият крясък, бесният ритмус, лигавият сантиментализъм, патологичната еротика – това е новото съдържание на джазовата музика... У нас тази поквара все още продължава да си съществува, насаждана безпрепятствено от джаза “Овчаров”, на когото подражават всички по-малки състави от този род”.

Асен Овчаров е обвинен също, че се опитал да джазира мелодията на “Интернационала” и така се подиграл с химна на световния пролетариат. Арестуват го и заедно с младата му съпруга балерина са интернирани в Тутракан. После тай е въдворен в концлагера Белене.

По същото време е арестуван и малтретиран и цигуларят Сашо Сладура. По-късно го откарват в концлагера край Ловеч и там е убит. Леа Иванова е пратена в концлагера Ножарово.

Освободен от Белене през 1952 г., Асен Овчаров веднага пак е арестуван и осъден на шест години затвор в някакъв скалъпен политически процес. Сетне не му разрешават да се завърне в София, установява се в Пловдив, където работи като диригент и композитор на Ансамбъла за песни и танци при тамошното радио. Ръководи и естрадния състав при Дома на транспортните работници.

Раздал се докрай, Асен Овчаров умира в Пловдив на 61-годишна възраст. За да остане завинаги като родоначалник на българския джаз.

Българската литература

© 2001 Литературен форум