Литературен форум  

Брой 6 (447), 13.02. - 19.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Умей да пазиш любовта си!

Едно студентско интервю с Димитър Абаджиев

 

АбаджиевПрез 1986-1987 г. като преподавател в Софийския университет се бях заразил от идеята да издам книга с петдесет интервюта за смисъла на живота, за добротата, за следата… Въпросите бяха еднотипни, дванадесет на брой, за да се види какви прилики и отлики ще се разкрият в отговорите на хора от най-различни слоеве на населението – учени, писатели, офицери, служители и най-вече студенти, които се отличаваха с природна интелигентност, с буден ум и характер.

Сред тези млади хора тогава бе и Димитър Иванов Абаджиев, един от днешните и (бъдещи) лидери на Съюза на демократичните сили.

Димитър Абаджиев е роден на 15.ХII.1965 г. в гр. Омуртаг. Завършил е средно образование в родния си град. На 6.I.1987 г., когато е правено интервюто, е бил във втори курс на Юридическия факултет.

Константин Попов

- В какво намирате смисъла на живота?

За мен беше много вълнуващо да прочета интервюто, което съм дал преди 14 години, когато съм бил студент на 21 години. Напълно бях забравил за това. Интересно е, че тогава на такава възраст, преди промените, съм изразил тези мисли. Напълно стоя зад тях и сега.

И сега за мен е най-важно да пазиш любовта си, двойно с възрастта, да претворяваш, да се бориш с уравниловката. Хубаво е, че сега вече живеем в общество, в което има възможност за свободно и естествено различно развитие на отделните личности. Тогава мечтаех за това и не можех да се примиря.

И сега за мене продължава да бъде образец учителят по математика и винаги, когато мога, се виждам с него.

И сега голямата ми болка е, че нямам време да свиря.

И сега се опитвам да оставя следа, като поне малко помагам на обществото.

Виждам как мечтите, които съм имал тогава, постепенно се сбъдват.

31.01.2001. Димитър Абаджиев

- Още щом погледът ми попадна на този въпрос, у мен се породиха твърде противоречиви чувства. Сякаш един вътрешен глас заговори – ето това е въпрос, който ти си задаваш ежедневно, който непрекъснато тормози твоята личност. А сега дали ще можеш да изложиш всичко последователно, в писмена форма? Наистина е много трудно. Трудно е, защото на този въпрос човек отговаря със своето вътрешно “аз”, което не винаги намира истински външен израз. Но все пак ще опитам, макар и с риск да не бъда съвсем точен.

Още от най-древни времена, откакто човек съществува като живо същество, пред него неизменно стоял въпросът за смисъла на неговия живот, пък дори това да е било подсъзнателно. Според мен този въпрос е стоял винаги в основата на философията, на цялата духовна култура. Този въпрос стои на преден план дори и пред тези, които слагат край на собствения си живот. Та нали с това действие те доказват, че не са намерили реализация на това, в което са виждали смисъла да се живее.

Ако трябва да се изразя чрез мислите на Веселин Ханчев, аз намирам смисъла на живота в това – да претворявам всичко около себе си, да влагам нещо от себе си, за да остане то и след мене.

- Необходимо ли е да мислите защо живеете и какво ви дава такава мисъл?

- Според мен е необходимо да се мисли защо живеем, и то непрекъснато, всеки ден, всеки час. На мене лично тази мисъл ми дава непримиримост. Във всеки момент на отпускане тя е пробуждащият фактор да се осъзная, да се събудя и да продължа напред.

- Кога, в какви случаи изпитвате най-голяма радост?

- Когато времето ми е било ползотворно според моите разбирания. Ще съм радостен, ако денят наистина е внесъл нещо ново в професионалната ми подготовка, нещо ново в изучаването на чужди езици, нещо ново в допира ми до изкуството и ако завърши със спорт (конкретно за мене – тренировка по плуване).

- Какво ви е необходимо, за да сте щастлив?

- За да съм щастлив, ми е необходимо именно да усещам, че живея ползотворно, че нещо в мен кипи и се бунтува всеки момент. Чувствам се винаги щастлив, когато съм най-близо до свободата на духа. Да си напълно свободен днес е невъзможно. Поведението ти е обвързано с това на останалите, зависимо е от определени обществени норми. И въпреки това човек според мене трябва да се стреми да се освободи от еснафщината, да излезе от позата и да постигне максимално сливане между външния си образ и вътрешната си натура. Когато съм най-близо до това, аз се чувствам щастлив.

- От кого и от какво зависи вашето щастие?

- Всеки наш идеал, всяка наша цел малко или много зависи от другите, от обществото, но в най-голяма степен то зависи лично от мен. Да се стремиш да усъвършенстваш своята душевност, да бъдеш свободен по дух зависи от самия тебе.

Преди хиляди години човекът се е радвал на къс месо, а сега се радва на повече пари, на хубави дрехи и т.н. Но съм се убеждавал твърде често от собствен опит, че съм бил истински щастлив, когато съм нямал никакви пари, и нещастен, дори и да съм бил напълно задоволен материално. Това, че си материално незадоволен, съвсем не пречи да си душевно извисен.

- Може ли човек да управлява своите желания, цели, настроение, начин на живот?

- Именно с това е свързана душевната свобода. За да бъдеш такъв, какъвто искаш да бъдеш, трябва да можеш да управляваш своето поведение. И средство за това е преди всичко волята. Без нея човек просто го увлича общият поток и той става капка вода като всички останали – винаги се прави на такъв, какъвто не е, задоволява се само с материалните облаги, които стават цел на неговия живот, живее ден за ден. С други думи, умира душевно. Но лошото е, че много хора виждат именно това в демокрацията – свеждат я до уравниловка. Ако някой има по-големи възможности и се стреми да ги осъществи, т.е. да управлява желанията си, естествено, излиза над другите, веднага ще бъде натиснат, за да влезе отново в общия калъп. А динамиката на съвременния живот противоречи на тези закостенели разбирания. Нужен е нов подход към личността, подход, който да осигури простор на нейното развитие и усъвършенстване, възможност тя сама да управлява своите желания, цели, настроение, начин на живот.

- Какво значи според вас “добър човек”?

- За мене “добър човек” е този, който е искрен, говори откровено, готов е да предаде това, което знае и на другите, показва слабостите на своите приятели и, ако трябва, става строг, за да ги изкорени. Не е добър този, който непрекъснато ти се усмихва и те ласкае, а всъщност с това прикрива лични цели и намерения. Защото на пръв поглед всички хора са добри, всички се борят за чисти идеали, но в действителност много малко от тях са добри в истинския смисъл на думата. Стане ли въпрос за техни лични интереси, те веднага стават зли. А добрият човек никога не поставя личните си интереси на първо място. Той е добър, и при това не твърди, че е такъв, докато останалите, напротив, с всяка своя дума искат да подчертаят своята доброта, своята “готовност” да служат на обществото. Разбира се, тук не искам да давам оценка на собствената си личност, а просто се стремя да изложа разбиранията си за това какво е добър човек.

- Имате ли образци, от които се ръководите в своя живот? Какъв е девизът във вашия живот?

- Тези въпроси са много трудни поради простата причина, че в тях става дума за твърде променливи величини. Още от ранно детство човек намира определени образци, от които се ръководи и на които подражава. Най-често те са безстрашни герои от книгите или от филмите, които дълго време оставят следа в съзнанието ни. А може би от тях се получава един събирателен образ, на който ние се стремим да подражаваме и с който сравняваме нашето поведение. Но има и образци в самия живот, с които ние сме се срещали и общували непосредствено. И ако трябва все пак да отговоря конкретно на въпроса, ще трябва да кажа, че имам образци, и то не малко. Но може би най-голямо влияние върху мене, върху моето оформяне като личност освен родителите ми е оказал учителят ми по математика в гимназията. Трябва да сте се срещали с него, за да разберете защо именно него аз наричам мой образец. Той е човек интересен в истинския смисъл на думата. Дори хората, които не го разбират, усещат това. Но за тях той е просто един особняк. А за мен е нещо много, много повече от всички, които се тупат по гърдите и провъзгласяват гръмогласно своите успехи. Преди всичко той е безрезервно влюбен в планината. Там той намира един свой свят, далечен от човешките зависти и користни цели. Той научи и мен да виждам в природата нещо истинско, нещо чисто и непостижимо. Усещането е невероятно. Освен това той е незаменим ценител на изкуството. Като се започне от музиката и изобразителното изкуство и се стигне до киното. Той ме научи да отделям ценното от клишето, истинското от маскираното. Като се прибави към това и изключително интересният начин, по който той преподава своя предмет, може да се каже, че това са трите направления, в които той изразява своето разбиране за смисъла на човешкия живот. Всякакви дребни житейски цели за него са без значение. Живее сам в една гарсониера. Стаята е разхвърляна, невзрачна, но е препълнена с книги, магнетофонни ролки и картини. Когато влезеш, те лъхва нещо истинско, по-различно от студените силуети на изящната мека мебел, позлатени полилеи, персийски килими и т.н. Всичките си пари, които получава, ги дава за книги, музика, екскурзии. Неговата личност е олицетворение на всичко онова, което казах преди за смисъла на живота и за човешкото щастие. Ако мога понякога поне малко да се доближа до свободата на неговия дух, несъобразяващ се с низките човешки скрупули, наистина ще бъда щастлив.

- Борите ли се и по какъв начин със своите слабости?

- Винаги съм се замислял върху това. Оказва се, че е много трудно да се пребориш със слабостите на своя характер. Но, разбира се, не е невъзможно. Може би ако не се боря, то поне осъзнавам своите слабости. А това според мен е вече някакъв вид борба. Защото да осъзнаваш, че нещо не е правилно, това значи, че мислиш как можеш да го подобриш. Според мен много от слабостите, които съм имал преди, съм ги преодолял. Но може би сега имам други. Не знам, това не мога да кажа само аз. Но съм сигурен в едно – че постепенно омаломощавам своите слабости. Това се изразява в непрекъснатия ми стремеж да се самоусъвършенствам.

- Имате ли време за духовни радости, т.е. общувате ли с изкуството или служите само на бита в живота и нямате време за възвишени мисли? Изобщо замисляте ли се върху смисъла на живота или само живеете?

- Този въпрос засяга една моя слабост, защото свиря на китара и никога не мога да намеря време да се отдам изцяло на това мое влечение. Усещането е невероятно, когато човек е вътре в самото изкуство, когато усеща непосредствено неговата сила. Стремя се до използвам всяка свободна минута, за да посещавам хубави филми или нови художествени изложби.

Трябва да ви кажа, че познавам хора, които са издълбали дълбока пропаст между себе си и изкуството, а иначе са отличници в учението, активни комсомолци и обществени деятели. Но за мен това са хора, които са се отделили от човешкото, от истинското и са се насочили само към фалша, който ще им донесе много материални облаги.

- Кои книги са ви направили най-голямо впечатление и най-често си спомняте за тях?

- Тук не мога да се стърпя да не спомена отговора на Оскар Уайлд при задаването на същия въпрос. Той казва, че най-голямо впечатление от всички книги са му направили готварската книга на майка му и чековата книжка на баща му. Ако е така, то и аз трябва да дам подобен отговор, но се страхувам, че няма да е толкова остроумен и затова ще си го спестя. Ето защо трябва все пак да спомена някои от книгите, които наистина са ми направили голямо впечатление с риск да забравя други. Това са: “Пипи дългото чорапче” “Малкият принц” от Екзюпери, “Престъпление и наказание” и “Идиот” от Достоевски, “Майстора и Маргарита” от Булгаков, “Храбрият войник Швейк”, “По пътя” от Джек Керуак, “Полет над кукувиче гнездо”, “Япония като за Япония” от Марко Семов, “Лавина” и “Лице” от Блага Димитрова. Не искам да продължавам, защото списъкът ще стане дълъг.

На пръв поглед книгите, които изброих, нямат нищо общо помежду си. Но това общо аз съм го направил за себе си. И то е отново именно свободата на човешкия дух, неговата извисеност над пошлостта, еснафщината и дребнавостта.

- Мислите ли каква следа ще оставите след себе си и как помагате животът да стане по-добър?

- Дали ще оставя следа – това аз не мога да кажа, но се стремя да бъде така. Разбира се, тази следа трябва да е полезна, защото много хора оставят нещо след себе си, но не винаги е общественополезно.

Да, наистина мисля за това и то е може би най-възвишеното нещо, за което човек може да мисли. Но каква ще е следата – зависи единствено от тебе, от твоите стремежи и цели.

Що се отнася до това, как помагам животът да стане по-добър, трябва да кажа, че това е нещо много трудно и относително. Защото всеки мисли, че помага на света да стане по-добър, но дали наистина помага, това е вече субективна преценка. Но аз мога да кажа, че помагам животът да бъде по-независим, по-свободен от дребни желания и корист, като се стремя самият аз да бъда такъв. Доколко успявам – не знам.

Умишлено оставих въпроса за девиза най-накрая, защото мисля, че с това трябва да завършват подобни разсъждения. Най-интересното е, че аз нямам точно определен девиз, защото ми се струва, че всеки е непълен. Затова ще се опитам да обобщя това, което мисля, чрез тези няколко стиха:

“Умей да пазиш любовта си,
пази я двойно с възрастта,
че тя не е въздишка страстна,
не е разходка през нощта.

Животът труден те обрича
на труд, на грижи, на беди.
На песен любовта прилича,
а песен трудно се реди.

Но видиш ли, че си успял,
тогава стискай здраво зъби,
Стискай и лети във този въздух бял,
във тоз живот, във туй море от скърби.”

6.I.1987

Българската литература

© 2001 Литературен форум