СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Поетът Вътьо Раковски на 75 години 

Със своята съпруга Фани и литовския поет Едуардас Межелайтис, Карлови Вари, 1989 г.

Вилем Завада:

Бях няколко пъти през последните години в София. По какъвто и повод да съм отивал там, почти винаги зад всичко е стоял Вътьо Раковски. За осъществяването на някои от тези пътувания имаше дори свое пряко участие. При всяко от тези пътувания се срещахме с него или в Клуба на българските писатели, или в неговия дом на улица “Неофит Рилски” 11, а в последно време в новия му дом в красивия залесен квартал на улица “Незабравка” и неговата съпруга и той ме гощаваха с най-хубавото, което имаха вкъщи.

Няколко пъти сме седели там и заедно с поета Атанас Далчев. Вътьо Раковски ме запозна не само с него, но и с други писатели от своята и по-старата генерация. Направи възможно едно мое летуване в Балчик, където прекарах със своето семейство прекрасно лято.

Сп. “Виола”, 1975

Дана Хронкова:

Раковски разбира поезията като вътрешна изповед. В неговите стихове се долавят различни изрази на любов, чувствителност и ярък усет за цвят, звук, светлина и простор, за промените в природата, а в последните години се забелязва и склонност към романтични възпоминания. В пъстрите вариации на свободния стих на Раковски бихме могли да открием импулсите на нашия поетизъм и нашата междувоенна поезия въобще. Съвсем естествено поезията на Раковски всмуква в себе си и урбанизма, макар че беше започнал като селски поет. В селския оазис на хълмистата Северозападна България - роден край и край на неговото сърце - той отива често за вдъхновение и за меланхолично завръщане към младостта, но от неспокойната тема на съвременната градска цивилизация, от шума на привечерните улици и от чара на градските стрехи, делнични балкони и дворове неговата поезия няма да се откъсне никога...

Из “Посланик на нашата литература в България”
“Литерарни месичник”, кн. 9, 1985

Ян Кошка:

Излезе книга избрани стихове от поетичното творчество на българския поет от средната генерация, приятеля и преводача на словашка поезия Витя Раковски. Нарочно малко пословачвам неговото име, понеже нашата литературна общественост го познава близо трийсет години и го приема не само като чужд почитател на нашенци, но и като нашенец. Мнозина познават този поет от неговите посещения в Чехословакия и от своите посещения в България, но сега имаме възможност да се запознаем с него като поет, който проговори благодарение на този превод вече на словашки.

Поетът се представя със стихосбирка още в началото на петдесетте години. Дойде от така нареченото бригадирско поколение, вълна, която се вдъхновяваше преди всичко от строителството на младежта и индустриализацията. Еднотипната строителна поезия, която тогава се насърчаваше и фаворизираше в България и у нас, не подхождаше на устроения по природа лирично Раковски. Неговият музикален инструмент имаше и други струни, които още не бяха прозвучали или звучаха само съпровождащо и случайно и прозвучаха доминиращо и характеристично малко по-късно. Принадлежеше повече на следващото, на сегашното време, което започна през втората половина на петдесетте години. Постепенно намираше близката си тематика - любовта, тъгата, делничните дни - и собствения си лиричен тон, интимната тематика, тихата тоналност, тъкмо обратното на онова, което се изискваше от поезията в началния период на строителния размах.

Сп. “Словенске похляди”, 1981

Игор Хохел:

Формалната разнородност обаче при Раковски не е само въпрос на експериментаторство и не е само ново, защото с различни формални варианти се срещаме и в по-ранните му творчески етапи. С една дума, той си избира форма, която подхожда на темата на стихотворението, отговаряща на лиричната атмосфера на текста или неговото метафорично съдържание.

Вътьо Раковски е поет на необичайните образи, изненадващи със своята простота, поет на мимолетните настроения и мигове, но и поет, за когото не е безразлична съдбата на човека, същността на неговото съществуване, неговата мисия, участ и отношение към света.

Сп. “Ромбоид”, бр. 5, 1981

Дана Хронкова:

Беше и постоянно и подробно информиран за всички наши културни събития и редица десетилетия изживява отдалече всичките им сложни перипетии. Беше един от малкото бохемисти, който не се унижи при окупацията на Чехословакия през 1968-а, въпреки натиска от страна на български номенклатурни представители да публикува нормализаторски изказвания и статии против чехословашката контрареволюция, за да налива ум в главата на тукашните така наречени контрареволюционери.

Мнозина от нас могат да засвидетелстват какъв обективен посредник е бил винаги за Чехия с българската култура и нейна достоверна енциклопедия.

Из слово, произнесено на 10 май 2000 г.
в Народната библиотека в Прага