Литературен форум  

Брой 6 (447), 13.02. - 19.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Екология за духа

 

 

вратаТази страница е за нещата около нас. За разрушената естествена среда на живот и динамиката на съвременния свят, за културните пейзажи и местата на обитаване. За водата, земята, горите, планините, градовете, в които живеем и т.н. За природата, която функционира като фотография, която не съпреживяваме. За всички онези неща, които не забелязваме, въпреки че живеем обградени с тях. Защото за цивилизоваността на един народ се съди не само по мислите в главата му. Но и по това къде слага вечер главата си. В какъв свят живее…

Темата за екологията ще бъде продължена и в следващите броеве на вестника.

 

За белия Дунав и митовете

В представите на хората (особено на онези, които не живеят около него), Дунав е бял. Но не е тих.

 

Първо. Водните ресурси на България са незначителни. Освен това по водни ресурси на човек от населението България се нарежда на последно място между страните на Балканския полуостров. Към това се добавя и фактът, че водните ресурси са разпределени като цяло много неравномерно по територията на страната.

Второ – какво е замърсена вода? Най-простото определение е: “Вода, която не може да се използва за полезни цели поради предизвикани от човешка дейност изменения в състава й.”

Трето – “Бял ли е белият Дунав?”

И фактът, че това не е реторичен въпрос.

 

рекаИзмерване на замърсяването на река Дунав, търсене на причините за отравянето на водите, търсенето на причинителя и изготвяне на различни програми за решаване на проблема. Отново и отново. По въпроса за замърсяването на водите на реката, обаче не е само говорено, въпреки че екологичните въпроси все още не са решени. Най-голямото замърсяване на водите на река Дунав е отчетено след градовете Видин, Свищов и Русе. Основното замърсяване обаче идва от българските притоци на реката. Така представен, проблемът предполага обаче да бъде посочен още един важен факт – качествата на дунавските води се формират преди българския участък на реката.

За решаването на проблемите за замърсяването на водите на река Дунав е важно сътрудничеството между няколко основни партньори - Румъния, България и Сърбия. В това отношение дори са направени първите стъпки.

През изминалите години се реализираха няколко екологични програми.

Още през 1991 г. стартира екологична програма за басейна на река Дунав с финансовата подкрепа на Комисията на ЕО, Глобалния екологичен фонд, представителствата на Австрия и Холандия, както и Световната банка.

В края на 1993 г. България заедно с още 14 други европейски страни подписа в София Конвенция за замърсяването на водите на реката. Основната цел на Конвенцията беше да се контролира ХТК “Железни врата” I и II.

Проектът “Зелен Дунав” започва също през 1993 г. “Зелен Дунав” всъщност е част от Дунавската програма на Световния фонд за защита на дивата природа (WWF International). Той има за цел да реализира пилотни програми за съхраняване на образци от естествената природна среда на дунавските страни и да осигури устойчивостта им. Институтът по лонгозовите гори при WWF International и Комитетът по горите сключват договор за реализирането на проекта “Зелен Дунав” на територията на дунавските острови Вардим, Милка и Китка.

Изборът на тези острови въобще не е случаен и е свързан със запазването на природното многообразие в тази част на реката. На остров Вардим се намира една от най-големите колонии на корморани, чапли и световно застрашената лопатарка. Островите Милка и Китка се отличават със съхранените лонгозови гори, където гнезди орелът рибар. И трите острова са включени в Националния план за приоритетни действия за опазване на най-значимите влажни зони в България. Освен това тези острови са едно от природните богатства на река Дунав.

През миналата година станаха готови и резултатите от Експедиционното обследване на река Дунав, което най-точно може да даде отговор за екологичните проблеми. Изследването е направено по инициатива на МОСВ съгласно Международната програма за опазване на околната среда в басейна на река Дунав. Целта е не само да се направи точна картина на екологичното състояние на българския участък от реката във връзка с военния конфликт в Югославия, но и да се изследва цианидното замърсяване от румънската мина Бая Маре.

Изследването е финансирано изцяло от Изпълнителната агенция за околна среда. Обследван е целият български участък на река Дунав с дължина 470 километра от устието на река Тимок до град Силистра.

Анализираните 37 водни проби показват, че водите не са натоварени с биогенни елементи (азотни форми и неорганичен фосфор) – 36 от пробите не превишават екологичните норми. Единственото изключение е взетата проба от водите след Никопол, близо до остров Средняк, където са регистрирани екстремни стойности на замърсяване с амониев азот. За никого не е тайна обаче, че източник на това замърсяване са румънските торови заводи от гр. Турну Мъгуреле.

Пробите за съдържание на метали във водите на река Дунав навсякъде са под нормата.

Резултатите от изследванията показват загниване на цялата чувствителна фауна в пунктовете след река Тимок и след Никопол - Турну Мъгуреле. И двата участъка са с дължина 1-2 км и са силно замърсени с токсични вещества. Единствено тези два участъка могат да бъдат класифицирани като напълно екологично поразени.

Единствено в изследваните рибни проби, взети в участъка на устието на река Тимок е установено 10 пъти превишено съдържание на мед. Този метал присъства значително и в дънните отлагания.

Известно органично замърсяване е регистрирано сред големите притоци Арджеш, Искър и Янтра, както и сред големите градове Видин, Свищов, Русе и Силистра.

Това са само една малка част от резултатите от направеното експедиционно обследване.

Това, което се налага като извод, е, че от гледна точка на токсичните замърсявания приносът на българските замърсители е незначителен. Проблемите за нарушеното екологично равновесие и отравянето на водите на река Дунав в българския участък са свързани преди всичко с трансграничните замърсители – югославските мини Бор, румънските торови заводи край Турну Мъгуреле.

Най-големият източник на тежки метали е река Тимок, която от дълги години замърсява води, седименти и почви.

Биогенното натоварване е най-голямо край устията на реките Янтра и Искър, където са регистрирани сериозни цъфтежи на микроводорасли. Принос към това замърсяване имат и градските канализации и пристанищата в големите градове – Видин, Свищов, Русе и Силистра.

Военните конфликти на Балканите също дадоха своя принос за екологичното замърсяване на реката. Бомбардировките на рафинерията в Панчево криеха опасност от взривяване на цистерни с отровни вещества. За да се предотврати това, токсичните вещества бяха източени в Дунав.

В края на 1999 г. румънските власти регистрират наличие на тежки метали в Дунав. Отчетено е, че само концентрацията на цинк е двайсет пъти над допустимите норми. Пак през 1999 г. край гр. Нови Сад в реката са излети тонове петрол. По-късно петролните петна са забелязани в българския участък от реката.

Това са данните и сухата информация, зад която се крие отговорът за замърсяването на река Дунав. За екологичното му спасяване. За белотата му.

Това, което остава след сухата информация, са хората, които живеят край него. Разхождат се. Плуват, когато се престрашат. Ловят риба дори. Будят се с гледката на Дунав през прозорците. Забраняват на децата си да се къпят там, но свикват с гледката в крайна сметка. И организират онези митични водни походи - от Германия до Черно море, включително и в знак на протест срещу замърсяването на РЕКАТА. Реката с главни букви, разбира се, защото онзи, който е свикнал с нея, знае, че тя е нещо живо. И защото има нещо нелепо в това една река да е мъртва.

А въпросът - дали белият Дунав е бял наистина, е реторичен. По друго време реката може би действително е изглеждала бяла. Сега е сива между другото. А в сивото могат да бъдат открити толкова нюанси. Включително и бяло, ако човек е оптимист.

 

В статията са използавани материали от Министерство на околната среда и водите, а също и от Интернет. Фотографии: Живко Джаков

Българската литература

© 2001 Литературен форум