Литературен форум  

Брой 6 (447), 13.02. - 19.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Поетът Вътьо Раковски на 75 години 

Николай Кънчев

Пътник през света, с когото е приятно да се пътува заедно

 

В. Раковски с родителите си и двете си сестри, Плевен, 1939-40 г.

В. Раковски с родителите си и двете си сестри, 
Плевен, 1939-40 г.

Трябва да е било някъде около 1957-58 г., когато сред малкото интересни поетични книги се появи стихосбирката “Пътник през света” от Вътьо Раковски, чието име вече знаех от предишните му публикации. Последва една доста неприятна - в смисъл отрицателна - статия за тази книга във в. “Литературен фронт”. Авторът на статията заявяваше от своите открито партийни позиции, че поетът Вътьо Раковски - пътник през света - не е на прав път. Следваха други статии и окончателна оценка в партийния литературен преглед за годината. След подробно обобщение печатането на подобен автор и неговата литературна работа са под въпрос. А след въпросителната може да се постави вече и многоточие от години и не дай си Боже, и една голяма заключителна точка.

Точно по това време ми се случи да се запозная с поставения на изпитание поет. Бях войник в град Първомай и по едно време пристигнаха в града на литературно четене поетите Вътьо Раковски и Димитър Стефанов. И двамата много интересни поети, особено за моето още юношеско поетическо съзнание. Представих се, както се полага да се представи начинаещият пред изявените, и споделих маловажното според моята скромна особа мнение за отрицателната статия. Спомням си, че поетът беше привидно спокоен и вътрешно притеснен.

По-късно ще установя, че умереността и деликатността са му природа. Неговото несъгласие трогва със спокойното възприемане на друго мнение. Пътник през света, с когото е приятно да се пътува заедно.

Българската литература

© 2001 Литературен форум