Литературен форум  

Брой 6 (447), 13.02. - 19.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Вера Прокешова

 

Вера ПрокешоваРодена е на 2 август 1957 г. в гр. Братислава. Завършва словашка и българска филология в Братиславския университет “Ян Амос Коменски”. Авторка е на четири стихосбирки: “Чуждата” (1984), “Слънчоглед” (1988), “Верига” (1992) и “Характер” (1998). В периода 1983-2000 работи като редактор в издателство “Словашки писател”; активно превежда българска поезия, редактира преводи от френски, китайски, италиански и др. От 2000 г. е на научна работа в Института за световна литература към Словашката академия на науките. Същевременно В. Прокешова е и редактор на в. “Културен живот” и подготвя радиопредавания за словашката и световната поезия.

За любовта

Говори за изложбата, хубавата,
която не е видял с теб,
за новото и старото жилище, за колата,
за плодовете и т.н.
И ти си там, не го гледаш,
тъжна: това е,
сякаш говори за любовта.


Привечер

Той си отива,
ти в тихото антре
не протягаш ръце, гореща,
дълга медена рокля
тъжно те залива;
в стаята пада
светъл мирис,
чашките са чисти, студена
маса, след миг
не ти е ясно: отиде ли си,
или умря?


Няма да погледнеш

1
Ще се вдигнат стъклени светлини
на влажните свещи,
дългият котешки небосвод
ще се прегъне. Вятърът е
гърлен, пее.

2
Вертикалните разстояния
изчезват, нещата сякаш
гладко се простират: сол,
мокър седеф, хризантеми.
Няма да погледнеш горе,
а изнемощялата светлина се отваря
към дълбокото нагарчащо цвете
в затворената вода.

Превод от словашки М.

Българската литература

© 2001 Литературен форум