Литературен форум  

Брой 6 (447), 13.02. - 19.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Третото хилядолетие ще принадлежи на жените

С Вера Прокешова разговаря Людмила Хр. Малинова

 

- Госпожо Прокешова, защо избрахте българистиката за своя специалност?

- Тъй като съм писала стихове и съм имала голямо пристрастие към словашката литература, пожелах втората ми специалност да бъде пак език. И така се получи, че от всички възможности през онази година съм избрала българска филология, без да знаех много за българската литература - като изключа Ботев и Вазов.

- Вашите интереси са преди всичко в областта на съвременната поезия. В последните години в българската лирика се забелязват редица нови тенденции. А какво става в съвременната словашка поезия?

- Може би трябва да ви кажа, че от някаква гледна точка аз търся и в поезията “нещо старо”, ако това би могло да означава качеството. С истинска радост намирам и в българската литература нови творби на стари имена и нови на новите. Най-приятното е да се получи една литературна, естетически пълна “маса” и всеки да си избира от нея каквото иска. Защото – вие знаете старата истина - читателят винаги е прав. Разбира се, четенето е строго индивидуално и поезията специално е нещо странно – вие в най-личното огледало на своята фантазия виждате нещо, обаче не знаете – може ли същото това да го види и някой друг? Може ли да бъде интересно и за човек, който изобщо не ме познава, както и аз него? Съществува ли в днешния интернетов свят място за моя собствена, най-чувствителна мрежа?

- Сътрудничеството между Института за литература към БАН и Института за световна литература към Словашката академия на науките има плодотворни традиции, подкрепяни от известния словашки българист проф. Ян Кошка. По какви литературни проблеми работите в момента и кое ви насочи към тях?

- Преди време много съсредоточено се занимавах с българския символизъм. Но сега като научен работник пожелах да се занимавам с нещо, което ми е най-близко и което най-много ме вълнува. И – за изненада – избрах женската поезия. По принцип не мисля, че е добре проблематиката, свързана с тази поезия да се разглежда като само женска или дори женска. Съвсем без емоции ми се иска да кажа, че много неща и в нашето литературознание са пропуснати и много често жените-писателки се приемат само като някакво (необходимо до някаква степен) допълнение на своите мъжки колеги. Като че ли за да е картината по-пълна, ще изброим без голям ентусиазъм няколко женски имена, и сме герои. Отношението към женското литературно присъствие е като към някакъв вид малцинство.

- Вие се интересувате от присъствието в културния живот на 20 век на българските поетеси. Бихте ли споделили някои наблюдения за българската женска лирика?

- И в българската поезия, както изобщо в тая, която съм чела, винаги съм търсила свободни личности, които без оглед на всичко извънлитературно, изразяват своята истина за света. И много се радвам – сега намирам в българската женска лирика не само много на брой имена, но и много динамична красота на думата, на езика, на метафората. Малко на шега се говори, че третото хилядолетие ще бъде хилядолетие на жени. Стиховете на българските поетеси потвърждават това.

Българската литература

© 2001 Литературен форум