Литературен форум  

Брой 7 (448), 20.02. - 26.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Подслушвани от ДС

Георги Саев

Затворени гласове

 

Продължение от брой 6

Редом с “Родопи” се прибягва до услугите на информатори и агенти: един популярен спортен коментатор с псевдоним “Орфей”, един литературен критик и неколцина други, които е почти невъзможно да се идентифицират – прословутия “Любен”, някакъв редактор във в. “Народна култура” с псевдоним “Дамянов”; следват “Гергинов”, “Стефан”, “А. Стоянов” и др. Тяхната писменост се разпростира от делово поднесения донос и клевета до портретирането ми с политическа злост и патос, от фрагменти на дочути разговори до преразкази от други лица, чрез които се предсказват намерения и методично се изгражда образът на прикрития враг. Но основната информация, която най-свободно се интерпретира, е получена чрез “Родопи”. От сутрешното кафе и разходка на кучето, от битови и интимни разговори до сбогуванията късно вечер с евентуалните гости – всичко е фиксирано с касетите на бдителни служители на бившата ДС. Подробно, търпеливо, в най-малки детайли (за да не стане грешка, са уточнени дори имената на кучето и на птичката в кафеза), и то успоредно с оценки за настроенията на обитателите на жилището, за радостните им преживявания или спречквания – едно унизително надзъртане в бельото и кухнята, потвърждаващо, че човек е бил лишен от правото на личен живот. Ето и как изглеждат някои случайно подбрани материали, които трябва да инкриминират.

Строго секретно от особена важност!
(след попълване)
Приложение № 7

 

За ................. 06.................................. (..01..) ............................. 01 ..........................
  управление        отдел         отделение

Вх. № 5107 от 11.02.84 г.

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

От М “ ...РОДОПИ.....” 593
размн. № 33/741 стр. 2
дата:......10.02.1984 год.
за “............................ДОМАКИН............”
Записал:.................
Обработил:....11851.......

В 19.25 часа Жоро и Краси са в кухнята, дъвчат. Краси изведнъж заявява:

К. – И първия (ген.секретар на ЦК на БКП???), си оплете кошницата.

Ж. – Аха.

К. – Върви му в живота, върви му, бе Жоро, бе! Тоя (Андропов??) не го бръснеше за нищо и си отиде.

Ж. – Не се знае.

К. – Сега който и да дойде, може да има някакви симпатии към него, дори да е от екипа на Андропов. Така е, Жоро. Върви му. Това си мислех, господи –

Ж. – (прекъсва я) Не се знае дали му върви. (Някой разказвал на Краси – тя не споменава името му, че когато се очаквало идването на Андропов в България, били подготвени гигантски портрети. Тогава той още е бил сравнително добре. От посолството се е получила абсолютна забрана за окачване на портретите. И тогава прибрали всички портрети. Скрили дори и от книжарницата на “Шишман” до МВР-то, където портретът стоял близо половин година. Краси споменава, че в сряда ще има събрание. Няма да го отменят, погребението ще е във вторник. Предполага, че “това” за Караславов няма да се състои и то не за друго, а защото в деловия президиум трябвало да бъдат Тодор Живков, Милко Балев. След като известно време се посвещават само на храната и на някои ежедневни неща, отново се връщат на първоначалната тема. Жоро заявява, че “те нямат никаква фигура”. Според Краси, “може да имат, но те не са се изявили”. Жоро подхвърля името на Громико, а Краси споменава Романов. Според Жоро, него едва ли ще го изберат.

К. – Него като не го изберат, значи от групата на Черненко.

Ж. – Може Устинов да изберат.

К. – Той какъв е.

Ж. – Когото и да изберат. (Телефонният звън прекъсва разговора им. Жоро излиза от кухнята и повече не се връща. Краси се занимава известно време с кучето и към 19.55 часа и тя отива в друга стая).

К. 09633

Нап. в екз. единствен
11.02.1984 г.

Отдолу е добавено ръкописно:

Жоро – Георги Саев – безпарт, ст.н.с. в Института за изкуството при БАН, вражески настроен.

Краси – Красимира Близнакова, чл. на БКП и СБП, литер. критик, съпруга на Саев .

* Б.а. Всички подчертавания, резолюции и бележки в документите са направени в бившата ДС. Позволил съм си някои съкращения на текстове, за да се избегнат лични моменти.

 

Приложение № 7
С С О В

 

За ................. 06.................................. (..01..) ............................. 02 ..........................
  управление        отдел         отделение

Вх. № 29 81 от 25.I.80 г.

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

От М “....РОДОПИ.....” 546
размн. № 515 стр...
дата:...... 28.I.1980 год.. 
за “.....ДОМАКИН......"
Записал: ....21252.......
Обработил:...21318.......

05.01. 1979 година

13.40 часа. Жоро и двама мъже разговарят за събитията в Афганистан и намесата на съветски войски там, което е предизвикало много силна реакция в целия свят. Пред Радиото е имало три часа битка. Жоро е на мнение, че трябва да бъдат уволнени и разстреляни много руснаци за този случай; не може винаги да се стигне до батални действия, трябва да има малко повече цивилизация. Изказват мнение, Амин е екстремист, но е просъветски настроен. Мъж-1 споделя, че Карата е разказвал как е бил убит Тараки и как е взел властта Амин. При посещението си в Афганистан Карата (Вл. Каракашев) бил държан 16 дни в хотела, не го пускали никъде да ходи, отказвали му всякакви срещи, поради което си съкратил престоя. Жоро смята, че се е получила глупава работа. Тримата са на мнение, че в процеса на разведряването Съветите много са се изложили; изложили са се и в Египет. Коментират прехвърлянето на американски военни части в Индийския океан. Жоро изказва предположение, че някои могат да завземат и някое съветско посолство. В Индия вече всичко е свършило, няма вече никакви правила на играта. Мъж-1 (Д. Канушев) оценява положението като в навечерие на война – няма правила, всичко се консумира. Мъж-2 (Тончо Жечев) изказва мнение, че Азия много влече руснаците и че имат големи проблеми в Европа; но в Азия е невъзможно да се оправят, там ще затънат много. Американците са се удавили във Виетнам, макар че тук положението е доста по-различно от това във Виетнам. Съобщава им, че вчера руснаците са купили спешно два милиона тона зърнени храни от американски частни фирми от страх, че американците ще спрат доставките. Жоро смята, че няма никакъв ефект от борбата за Афганистан, трябва да умеем да губим. При развалянето на отношенията ни с Египет, ние сме го загубили морално, дори сме задържали морално арабските страни. Двамата го апострофират, че сега никой не гледа моралната страна, стремят се да държат стратегически позиции. Мъж-1 (Д. Канушев) смята, че светът се преразпределя и сега борбата е за това. Подчертава, че никой не държи на моралната страна, всичко е на базата на един прагматизъм като този на Чавдар Добрев. Мъж-2 (Тончо Жечев) отбелязва, че това е най-големият геополитически акт на ХХ век. Коментират, че сега не е имало голяма подготовка за намесата; за събитията в Чехословакия светът е бил по-подготвен, проведени били много срещи и разговори. Мъж-2 (Тончо Жечев) им съобщава, че в “Таймс” пишело, че “съветското нахлуване в Унгария и Чехия е бледа сянка” на това в Афганистан. Много им се е събрало вече – Кампучия, сега Афганистан. Разказва за пътуването си в Индия и Китай – в Китай ги посрещнал съветският посланик, поканил ги на вечеря, разговаряли за устройството на Индия, която се държи само благодарение на кастовото разделение на обществото. Руснакът непрекъснато говорел срещу кастовото разделение, на което Мъж-2 отговорил, че трябва да се поучат от отношението си с Китай. Дори и да успеят да разрушат кастовото устройство и Индия се превърне в голяма прогресивна страна, няма никаква гаранция, че няма да си спечелят още един гигант срещу себе си с вече може би добро военно устройство и индустрия. Навремето англичаните, които известно е, че политически са по-мъдри от руснаците, са им предлагали да направят пет Китая, а не един. Сталин, след обсъждане с Мао Дзедун, се разбрали за един, което се оказва грешка.

Мъж-2 (Тончо): - Как гледат, някакви догматични представи за света, отиваш да управляваш вече един свят, дето хабер нямаш от него.

Мъж-1 (Канушев): - Тончо, как да ти кажа, нашата идеология е коефициално (?) зле, тя е погрешно мислене. (Говорят едновременно). Тя не в този смисъл, говоря като политика, аз не говоря иначе за идеалните цели. Тя е погрешна, тя не отчита реалностите. Ние само от това страдаме и това култовското мислене, догматично. Толкова гафове направи, само в България не са навлезли с войска. Навсякъде навлязоха в нашите страни, и изводите не ги правят.

Коментират, че в последния брой на “Щерн” са дадени фамилиите на източните комунистически партии. Фамилията на Чаушеску е най-голяма – 14 души, кръвни роднини в Политбюро или ръководители на министерства.

Отново разговарят за събитията в Афганистан и последствията от тях. Тончо смята, че ще тласнат много сближението между Китай и САЩ.

Всички са на мнение, че унгарците са си оправили много добре икономиката. Има ново постановление за разширяване на частния сектор.

Тончо излиза, за да повика на телефона Чавдар Добрев или Герчо да направят карти.

Жоро и Мъж-1 продължават да говорят на политически теми. Жоро смята, че при нас ще се засили идеологическата стагнация. За това има вътрешно-политическа основа – икономиката и външното положение.

Връщат се към събитията в Афганистан. Канушев смята, че руснаците насилват ситуации, атакуват ги отвсякъде, трябват им твърди неща – стратегически позиции; затова са държали на Египет, а сега ще се получи лошо, ако изтърват и Афганистан. Жоро намира, че не е чак толкова лошо – създали са си свои територии около Китай, завзели са Виетнам. Трябва да разберат, че не може винаги да печелят, нормално е и да се губи. Изглежда, че и руснаците вече нямат съзнанието на свръх велика нация. Според него не случайно Картър е целунал Брежнев. Това, че е наш класов враг е абсолютно ясно, но тези две нации носят отговорността за целия свят, и руснаците е трябвало да се споразумеят със Съединените щати за Иран и Афганистан. Друг изход няма, защото ще се стигне до жестока война. В Европа наистина е по-сложно да се ориентират, но за Азия е непростимо. Двамата са на мнение, че ръководителите са много възрастни, нямат нови идеи. Нашият генералитет има възраст между 60 и 70 години, което е непростимо, нямат необходимия физически капацитет и при едно военно положение няма да издържат.

Тончо се връща, не е намерил Герчо, а Чавдар е зает. Започват да играят карти.

Л.14062

Към 17.30 ч. идва Герчо. Продължават да играят. По-късно идват една жена и съпругата на Канушев. Едната от жените се казва Сийче.Водят общ разговор. В 18.24 ч. Гостите си отиват.

Л.19577

Нап. в екз. единствен

Дата – 24.01.1979 г.

 

Отдолу ръкописно е добавено:

Доразмножено в 2 екз.

№ 1 – ръководство

№ 2 – информация

 

I. Справки по сведението

1. Жоро – Георги Светославов Саев, роден през 1929 г., безпартиен, редактор във в-к “Народна култура”, обект на ДОП”Домакин”

2. Тончо Жечев Тонев – роден през 1929 г., член на БКП, директор на Института по литература към БАН, известен.

3. Димитър Маринов Канушев – роден през 1930 г., член на БКП, професор във ВИТИЗ “Кр.Сарафов”, известен.

4. Герчо Вичев Атанасов – член на БКП, отговорен секретар в сп. “Септември”, известен.

 

II. Мероприятия

1. Със съобщението да бъде запознато отд-е ОЗ при о-ла.

2. Да се изготви специално съобщение за М-вото на МВР.-Не!

3. Герчо Атанасов да бъде изучен с цел оперативното му използване.

Капитан: подпис
25.01.1980 г.

Б.р. - Правописът е автентичен

Следва

Българската литература

© 2001 Литературен форум