Литературен форум  

Брой 7 (448), 20.02. - 26.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Марин Колев

Димитър Липен и неговият литературен дневник

През пролетта на 1958 г. на една среща с Димитър Талев в ловешкото читалище първи, който излезе да поздрави писателя, беше поетът Димитър Липен. Тогава само бях чувал, че в Ловеч живее поет, който има издадена книга – недостижима мечта за всеки пишещ брат, но не знаех, че това е човек, когото вече бях виждал да свири на пианото при различни музикални прояви в читалището. Чак през 1965 г., когато постъпих на работа в местния вестник, се запознах с Димитър Липен. Това вероятно е станало в литературния кръжок или в редакцията на вестника. От другите пишещи, по-късно и от самия него, научих, че той се познава и е ценен като поет от Николай Лилиев, Владимир Василев, Никола Фурнаджиев и Елисавета Багряна и че лично са се намесили за издаване на поемата му “Шопен”.

Димитър Липен по осанка и по облекло нямаше нищо общо с разпространената представа за поет. По-скоро той изглеждаше като типичен чиновник, отколкото артист, какъвто беше наистина. Димитър Лепавцов (Димитър Липен е литературният му псевдоним) е роден през 1915 г. в Ловеч. Завършва право. Издава две книги: “Какво ми шепне здравецът” през 1937 и поемата “Шопен” през 1956 г. Дълги години беше юрисконсулт на общината в Ловеч. Там се и пенсионира. Друг интересен факт от неговата биография: баща му Спас Д. Лепавцов по заговора срещу Стамболов и убийството на министър Белчев е осъден на смърт, после присъдата му е заменена с пет години затвор в окови. По онова време бях дочул, че Липен заради кариерата на жена си Рени Лепавцова -–най-добрата тогава певица и актриса в музикално-драматичния театър на Ловеч – е пожертвал своята кариера на писател и макар да е имал възможност да отиде в София, е останал в Ловеч. Тогава, ако знаех, че той е направил всичко възможно да се измъкне от провинцията, щях повече да състрадавам литературната му съдба и може би по-рано щях да открия предлаганите сега записки за срещите му с именити писатели и преди всичко безценното свидетелство за последните години от живота на Владимир Василев. Тук държа да изкажа благодарността си към сина му Спас Лепавцов, който се грижи за безукорно подредения архив на баща си, гордее се с достойния живот и все още никак неоцененото творчество на Димитър Липен; благодарността ми към него е за това, че той ми се довери и ми предостави тези ръкописи. Защото години наред – по-точно от излизането на поемата “Шопен” през 1956 г. допреди две-три години – от Липен не е отпечатано нищо в централния печат. Дано сега видят бял свят не само неговите “Срещи с писатели”, но и поемите и стиховете му.

Българската литература

© 2001 Литературен форум