Литературен форум  

Брой 9 (450), 6.03. - 12.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Атанас Сугарев

Да нарисуваш поезия

 

Жак Превер. "Как да нарисуваш птица". ИК "Колибри", С., 2000Спокойно може да се каже, че Жак Превер е най-четеният съвременен френски поет. Роден през 1900 г., той още съвсем млад се установява в Париж, където отначало се занимава с журналистика. През 1925 г. се присъединява към групата на сюрреалистите, но след няколко години бива изключен от нея. През трийсетте години се отдава на театъра, а по-късно на киното. Като сценарист работи с различни френски кинорежисьори, но най-вече с Марсел Карне. Най-значителните му филми през този период са “Кеят на мъглите”, “Денят се ражда”, “Нощни гости”, “Вратите на нощта” и “Децата на рая”.

След Втората световна война Превер събира пръснатите си по различни вестници, списания и театрални спектакли стихотворения и издава първата поетична книга “Думи” (1946). Тя му донася световна слава и невиждани дотогава тиражи. Следват сборниците “История” (1946), “Спектакъл” (1951), “Писма от Островите скитници” (1952), “Дъждът и хубавото време” (1955), “Нощно слънце” (1980), “Петият сезон” (1984) и др.

Поезията и прозата на Превер се различават от всяка друга. В тях чрез един нов изказ е нахлул духът на улицата, характерен с непринудената ирония, насмешлива анархистичност и безгрижната, почти детска наивност. Чрез своята леснодостъпна поезия авторът разкъсва обръча на специализираната публика и достига до всички. Поезията му е спонтанна и страстна, бликаща и прозрачна. Превер не крие зад думите това, което иска да ни каже.

Както поради тези свои черти, така и поради темите, които възпява (а те са близки на всеки обикновен човек), творчеството на Превер е добре познато у нас. Първите отзиви за него са още през 1956 г. с мнение за книгата “Дъждът и хубавото време” в бр. 17 от 26.IV.на в. “Литературен фронт” и в 1959 г. с бележките на Николай Дончев в кн. 6 на списание “Библиотекар”. До момента в периодичния печат има над 30 представяния на Превер и неговото творчество и мнения и рецензии за българските му преводи.

Първото стихотворение на Превер, пресътворено на български, е отново на Н. Дончев - “Спомни си, Барбара” (“Народна култура”, № 13,26 март 1960). Следват представяния и преводи на Веселин Ханчев: “Септември”, 1962,кн. 4 и “Литературни новини”, № 67,1963 г. и др.

Досега, сред близо петдесетината публикации, като преводачи на Превер по страниците на периодичния печат са се изявили още Валери Петров, Иван Бориславов, Георги Мицков, Минка Златанова, Константин Караиванов, Иван Иванов, Симона Петева и др. Тук трябва да се включат може би и многобройните предавания, осъществени от Иван Бориславов по Българското национално радио в периода 1975-1992 г. за живота и творчеството на Превер.

Преди да се спра по-подробно на отделни книги с творби на Превер, преведени и издадени у нас, искам да отбележа и един друг факт. Не съществува сериозна антология на френската и световната поезия в България, издадени след втората половина на нашия век, в която да не са включени негови стихотворения. Можем да посочим следните издания: “Антология на съвременната френска поезия” (С., “Нар. Култура”, 1966); “Френска поезия” (С., “Нар. култура”, 1978) - съставителство, бележки и превод Пенчо Симов; “100 шедьоври на европейската любовна лирика - ХХ век” (С., "Нар. Култура", 1981); “И струна, и стих” (Световна поезия за музиката) (С., “Музика”, 1986); “Докосвам тихо пак ръката ти (поети от цял свят за майката)” (С., “Профиздат”, 1989); “Френски поети сюрреалисти” (С., “Колибри”, 1993) - съставителство, бележки и превод Стефан Гечев.

Стихотворения на Превер присъстват и в следните есеистични книги за изкуството на поета и преводача Иван Бориславов: “Поезия и багри” (С., “Бълг. Художник”, 1978); “Светлината, която остава” (С., “Български художник” и Академично издателство “Проф. М. Дринов”, 1994) и “Осип Цадкин - поетът на материята” (С., УИ “Св. Кл. Охридски”, 1995).

Българската преводна рецепция на творчеството на Превер е доста пълна и започва сравнително скоро след дебютната поява на поета. Първата книга с български преводи на негови творби се появява през 1964 г. в поредицата “Съвременни поети” на изд. “Народна култура”. Съставителството, преводът и предговорът са дело на Веселин Ханчев. Това томче е един логичен завършек на интереса на българския поет към неговия френски събрат. Книгата съдържа тридесет и пет стихотворения, подбрани почти изцяло от стихосбирката на Превер “Думи” (“Paroles”, Paris,Gallimard,1949). Подборът на стихотворенията отразява според мен точно естетическите и политическите пристрастия от този период, защото в почти всяка избрана от Ханчев творба присъства и някакъв социален мотив - например “Променлив пейзаж”, “Сито утро”, “Семейно” и др. Нещо, което, общо взето, е характерно, но не и определящо за поезията на Превер. Разбира се, тънкият поетически усет на Ханчев не му е позволил да подмине някои от най-хубавите, станали вече христоматийни творби на Превер, посветени на любовта - “Paris at nigt”, “За тебе, моя любима”, “Тази любов” и др. Може да се каже, че като цяло томчето дава една сравнително точна представа за творчеството на Превер. За това спомага много и качеството на превода. То е на добро ниво и точно и вярно следва капризните извивки на оригиналния изказ. Сам великолепен поет, Ханчев добре знае цената на думите и уверено води в пъстрата вселена на Преверовите творби, като запазва в българско звучене неподражаемата музикалност и игрословиците на оригинала.

Втората книга с преводи на Превер “Дъжд и слънце над Сена” е издадена през 1989 г. пак от изд. “Нар. култура”. Съставителството, преводът и предговорът този път са дело на друг голям български поет - Валери Петров. Както сам той споделя в предговора: “Представеният сборник им за цел да разшири познанството ни с Превер и да направи този поет още по-близък до нас...” Затова сред четиридесет и трите избрани стихотворения, с две-три изключения, всички останали заглавия са нови. В тази книга за първи път се представя освен поезията и прозата на Превер. Стихотворенията и прозата са подбрани от следните сборници : “Думи” (Paroles, Gallimard, 1949); “Спектакъл” (Spectacle, Gallimard,1951); “Дъждът и хубавото време” (La pluie et le leau temps, Gallimard,1955); “Истории” (Histoires, Gallimard,1963), “Нощно слънце” (Soleil de nuit, Gallimard,1980)и “Петият сезон” (La cinquie`me saison, Gallimard,1984).

От този сборник добиваме много по-пълна представа за изключителното творческо многообразие на Превер. Това се дължи не само на по-разкрепостения подбор, но и на преводаческото умение на В. Петров. Невероятен майстор на римата и звукописа, той виртуално предава на български искрящата музика на Преверовия стих. Това важи с пълна мяра и за ритмизираната и римувана проза на Превер. Нека сравним няколко стиха от стихотворението “Барбара”, претворено на български от В. Ханчев и В. Петров:

Барбара, спомни си,
не забравяй,
този кротък, весел дъжд
по твойто весело лице,
над този весел град...
(превод В. Ханчев)

Спомни си, Барбара,
как мъдра и добра
бе в този ден на капките чудесната игра
по твоето лице,
по твоите ръце...
(превод В. Петров)

Като подхожда с по-голяма творческа свобода, но като остава максимално верен на съдържанието, В. Петров е успял да съхрани интонационното звучене на оригинала и да приобщи българския читател към бликащата музикалност на изказа на Превер.

Третата книга с творби на Ж. Превер е издадена през 1991 г. от изд. “Отечество”. Тя се нарича “Приказки за непослушни деца” и съдържа проза от друг голям познавач на Превер - поета и преводача Иван Бориславов. Освен стихотворения от изброените по-горе стихосбирки на Превер, тук е включена и нова книга - “Писма от Островите скитници” (Lettres des iles Baladar, Gallimard,1952).

Книгата е предназначена за по-младите читатели и допълва нов щрих в представяне творчеството на Превер, като автор на приказки за деца (но и за възрастни). В тях веселата фантазия на поета рисува един свят, колкото невероятен, толкова и реален, в който съжителстват хуморът и добротата, нравствеността и любовта. С малки изключения заглавията, включени в българската книга, са преведени за първи път. И. Бориславов също се е справил добре с нелеката си задача да предаде адекватно ритмическата основа на преплетената с алитерации и рими Преверова проза, играта на думи и пластическите извивки на мисълта му, както и да премери сили в превода на отделни стихотворения с В. Ханчев и В. Петров.

През 2000 г. по случай стогодишнината от рождението на Жак Превер ИК “Колибри” пусна на книжния пазар двуезично издание на най-добрите стихотворения на поета под заглавието “Как да нарисуваш птица”. Елегантното томче е илюстрирано с колажи на Превер и съдържа творби, пресъздадени на български от Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Бориславов и Румяна Л. Станчева.

Както отбелязва в предговора си Валери Петров:

“Настоящото издание обхваща труда на тримата поети в един подбор от техните книги. То включва и преводи на Румяна Л. Станчева, направени напоследък и публикувани тук за първи път. Целта на този двуезичен сборник е да бъде представен по-пълно и по-точно образът на поета. Естествено подходът на всеки от преводачите ще се отличава по нещо от този на другите, но наличието на оригиналния текст до всеки превод и силното своеобразие на Превер - надявам се - ще осигурят единството на предлаганата книга.”

Като цяло творчеството на Жак Превер е представено сравнително добре в България както с публикациите в периодичния печат и антологиите, така и с изброените четири отделни книги. Тримата основни преводачи са подходили с различен подбор и от различен ъгъл към превода и благодарение на това имаме доста точна и жива представа за стилистичните и идейните измерения на това творчество. Поради силата на темите и жизнеността на неподражаемия си изказ стихотворенията на Превер се радват на широк и постоянен интерес у нас.

Българската литература

© 2001 Литературен форум