Литературен форум  

Брой 9 (450), 6.03. - 12.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Жак Превер

 

При цветарката

При цветарката влиза човек 
и мълком избира цветя.
Цветарката взема цветята, обвива ги в книга.
Човекът бръква в джоба си, 
търси пари, 
пари за цветята.
В същото време 
той слага ръка 
на сърцето си, 
и пада внезапно.
Пада, 
парите се пръскат 
и заедно с тях, 
с човека, паднал на пода, 
падат цветята.
Цветарката мълком стои 
пред парите, които навред се търкалят, 
пред тези цветя, които увяхват, 
пред този човек, умиращ на пода.
Наистина всичко това е толкова тъжно.
Цветарката трябва нещо да стори, 
но никак не знае какво да направи, 
отгде да започне.

Толкова много неща има за вършене 
с този човек, който умира,

с тези цветя, които увяхват, 
и с тези пари, 
с тези пари, които навред се търкалят, 
неспирно навред се търкалят.

Превод Веселин Ханчев


Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени 
в мрака. 
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

Превод Веселин Ханчев


Градината

Хиляди, хиляди години 
не биха ми стигнали 
да разкажа 
за оня миг вечност, 
в който ти ме целуна, 
в който аз те целунах 
една сутрин, в светлината на зимата, 
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята, 
която е всъщност звезда.

Превод Веселин Ханчев


Известието

Вратата, която някой е отворил, 
вратата, която някой е затворил, 
столът, на който някой е седнал, 
котката, която някой е погалил, 
крушата, която някой е захапал, 
писмото, което някой е прочел, 
столът който някой е съборил, 
вратата, която някой е отворил, 
пътят, по който някой е тичал, 
гората, която някой е стигнал, 
реката, в която някой е скочил, 
моргата, в която някой лежи.

Превод Валери Петров


Фиеста

И чашите бяха опразнени, 
и бутилката – с гърло разбито, 
и вратата беше заключена, 
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло 
ни предсказваха щастие в тая 
като в приказка великолепна, 
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян 
и с бумтящо от радост сърце, 
а ти беше пияна и жива, 
и гола във мойте ръце.

Превод Валери Петров



Не бойте се!

Не бойте се, честни и примерни хора, 
вашите покойници се пазят добре, 
те си имат пазачи като тези в затвора 
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден 
със желязна решетка, 
като детско креватче – 
мярка разумна, ако питате мен, 
предвид на това, че 
може би и в съня ни, наречен 
“вечен”, 
сънища има, тъй че вашият скъп 
покоен роднина, както спи си по гръб, 
да сънува, че още е жив на земята, 
и подобно детенцето, което се мята, 
сънувайки нещо, и той да изрита 
като детско юрганче в съня си гранита 
и – хоп! – 
да се изтърси от своя гроб…
Какъв ужас! Да падне в живота обратно – 
това би било съвсем неприятно! 
Представете си само: да трябва отново 
с документи и слово 
да се доказват толкоз много неща – 
най-напред обичта, 
после страданието, 
след това завещанието…
Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора – 
покойните нямат възможност за втора 
следсмъртна разходка по нашия свят – 
когато веднъж им е упокоят изпят, 
никакво връщане на старите теми, 
тъй че вашите амфори със хризантеми 
ще стоят непокътнати навред из алеите 
и все тъй азалеите 
ще красят мавзолеите 
и вие без поводи да се тревожите 
преспокойно ще можете 
да градинарствате със своите лейки, 
все така безутешно и дълбоко скърбейки.

Превод Валери Петров


Гарнизонен отпуск

Сложих си кепето в клетката 
и излязох с птичето върху главата си. 
– Я, виж ти, 
откога не отдаваме чест? – 
ни запита майорът. 
– Съвсем не, не отдаваме чест! – 
отвърна му птичето. 
– Е, добре, 
извинявайте, аз пък мислех, че се козирува – 
каза майорът. 
– Извинен сте, на всеки се случва да сбърка – 
отвърна му птичето.

Превод Иван Бориславов


Толкова по-зле

Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал. 
И толкова по-зле за хората, които не обичат 
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал, 
които не разбират, 
които не разбират кучето, 
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези, 
които казват, че обичат кучета, 
но при условие, че...
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че...
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.

Превод Иван Бориславов


Песен

Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.

Превод Румяна Л. Станчева


Червеният кон

По манеж от лъжи
Червеният кон на твойта усмивка
Кръжи
Стоя срещу теб като закован
С камшика на своята истина
И дума не казвам
Твойта усмивка е толкоз правдива
Че моята истина лесно изтрива.

Превод Румяна Л. Станчева

Българската литература

© 2001 Литературен форум