Литературен форум  

Брой 10 (451), 13.03. - 19.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Дана Белева

 

Дана БелеваДана Белева е родена през 1977 г. Зъвършва Шуменския университет - специалност "Българска филология". Казва за себе си, че "обича думите на Елин Рахнев". Носителка е на награди от седем национални поетични конкурса. На един от тях - Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 1999 г. получава специална награда - продуциране на първа стихосбирка. Книгата още не е видяла бял свят. Представените стихове са от въпросната неосъществена (още) книга...

Балканско


ти бесил ли си родословните дървета на дядо си
оттатък
ти имал ли си дядо само твой че името на твоето
кое е 
по анонимната ти черга окото на съседа зее зее
когато дърпаш чергата не чуваш ли детето на 
комшията се смее
то пръска слюнка също актуална тогава ли по 
навик го избърсваме
хербарият недообесен дядо ни и бързаме да го 
погледнем внучески
според удобното дърво


такива сме балкони са балканите: 
един балкон е пълен с к‘во ли не



* * * 

по елин рахнев

родино сънароднича и възхищавам те
и всеки път когато си отиваш
скимтя по гербове и химни овдовявам
понякога се връщаш много бързо
надигат се павета булеварди
или пък слънцето е паднало в краката ти
не виждам по-далече от носа си
когато слънцето е паднало родино
или пък съвършенствам че те има 



българия

да съм ти ъгълче на устните
да съм ти устните на майка ти
да съм ти майка на децата
да съм ти първото дете
да съм му детскопредстоящото
един ден да ме прокълне
да ме печели във канада
отдавна сгъната на две
очаквам своите номади



* * * 
български шосета 
тук всяка дупка е на майка му
това е историята
на един текст убит при катастрофа
чрез строфиране чрез строфиране
днес това е старомодна смърт но тя не знаела
в пристъп на пунктуация буквозамайване
защото не е ли текстът мястото което
ако от А тръгнем към З все едно как
но тя шофирала нямайки още книжка
макар шофиране като по книга
шосета български тук всяка дупка е
катастрофата:о само ако знаеше
и даже да не знаеше
това е



* * *
тук текстът свършва продължавам пръстите
подобно пластилини за поанта
те трябва да надхвърлят да надървят
оттатък формата поне така съм виждала
в ключалките на чужди работилници
там текстове на екс и текстоебци
те/к/стикули се лутат в семиотике
докато гледаш вече си написал
докато пишеш знаеш че си никой
а то извивките на показалеца крещят:
тук свършват пръсти текстът продължава 



лекопис за надлъжна употреба

скачайки от леглото в поезията или обратно
на леглото в поезията поемането поетите
стихове с формата на мъже с формата на стихове
нимфографията на празното празници опразнители
а-на-лист като по кожа опъната между себе си
в краесловие търся патоси или началословия
леговището на лекото писане:
лекотата за укротяване на писеца
че хартията свършва все така преди края
обърни я обърни я ти казвам т~ва е друга поанта



л-еблебия

хрускаме си ги погледите
пък ни хрускат дрехите и
ни щръкват зърната хрускаме ги


който първи му свърши пакетчето
да помага на другия да го свърши




* * * 
да не ти свършат бабо годините поливаш ги 
сутрин до мръкнало
през девет сълзи че в десета десет са бабо очите ти
да не ти свършат бабо очите събуждаш ги още по
тъмно
видят ли първи петли да ти е снесло утрото
да не ти свършат бабо петлите кукуригат ти 
нощем гробовете
от плесния че до пресния най-много този на дядо
да не ти свършат бабо гробовете си умираш по
малко умираш си
днес за утре че вдругиден да не ти свърши бабо
вдругиден 



приказка
/по шарл перо/

когато бях млада и шапките им ставаха
червени щом ме видеха празни когато си тръгвам
когато бях вълчицата гладна по спомените от 
бабино време
когато ау колко са големи очите ти гърдите ти
душите ни
когато ловецът когато пушката му когато 
дълбокото на кладенеца
когато приказката не свършвахме дотук
а си имахме бяхме си питките виното
а и сякаш не свършваха питките виното
котарако мой помниш ли чизмата ни 
дето си пожелавахме разни неща
пожелавахме ги до сбъдване сбъдвахме ги до съмване
после чизмата окъсяваше станах синя брада
и поглъщах поглъщам жените си моята суета



Sweet
на к.вардиев

тъй женените стават на сладкарница
висока според бъдем ли щастливи
широка only you обичам only you и
тясна всеки път когато сякаш
асортиментът носи сантимента
вкусът на неопитаните пасти
чуждите витрини са диоптри
и гледаш кремчето изцвъкано на розички 
от шприца на роднини и приятели
и ти се струва колко малко струва
и ти горчи от всичката шербетност
главата ти подобно захарница
мухите в нея 



спомняне на главни букви

който ми съученик изплува тогава с две тухли
на погребението зазидахме как ни скубеше плитките
класната оплешивяваше випускно вечната класна
едно междучасие “а” клас плачеха
за домашно
разбрахме къде бил гошо
вторият му баща го убивал за първи път
на третия ден беше понеделник
имахме рисуване на тема чавдарче
сабри рисуваше най-от всички ни
следващият понеделник сабри се казваше сашо
никарагуа беше едновременно и трудна за изписване
писахме писмо до рейгън всичките от ве клас
приличахме си най-вече откъм татковци
майките секретарничеха на секретарите на цк на
братчета се раждаха следпленумно следконгресно
ставаше ясно кой ти е братче кой врагче
едва проходили и здравствуй дорогая подруга у нас
все в порядке
у меня шестерки хочу стать учительница
братя аргирови бяха очите ни изобщо
с уговорката близнаците не са това което са
вашите имаха ли си къде си имаха връзки
пионерските връзки вратовръзките на живота
литературните ни подробности между шести и 
седми клас
рапорт даден рапорт приет председателствам 
спрямо вятъра
спрямо общата истина ама наистина ли
тя и сега си се рони боботи във тухлите
откогато сме се зазидали в това кофти домашно:
нито класната пуква нито нас пък ни пука



Преброяване на желанията

де да бях миряна башева
да бях малина томова
миглена николчина мирела иванова да си бях
или те да ми бяха връстници
да бях окончателна
дозавършена
всевидяла да бях
да ми беше небето под погледа
или под другото да ми беше
да ми беше исус сънародник
да ме вярвахте интернешънъл
или пък даже пусть всегда
да ми бяха децата родени
да не беше баща им к.петров
европата майка да беше
или америка мащеха
да ми бяха мъжете пораснали
да ми бяха за всичко 
или пък нищото да ми нещо-ха
да ми бяха възкръснали внуците
необръснати да ми бяха
или друго с какво да ви плаша
да ми бяхте приятели нонстоп
менеизследователи да не бяхте
или други подобни гробари
да си имам каквото си нямам
по-хубаво от вашето да ми беше
или вие изобщо да нямахте
да ми се беше досега сбъднало
дето не знам какво искам
или пак ли да преброявам



очи в пейзажа

вглеждам се дали иде утре дали свършва днес
кога ми е съмнало как ми е мръкнало
още ли ми е тебе още ли ти е мене
имам ли искам ли колко ми трябва
вглеждам се тръгвам ли или не спирам
мога ли още да се събирам
да се римувам да се ревнувам
да се празнувам да се бълнувам
мога ли още да съществувам
вглеждам се правя ли светло или съм сянка
бързо ли мразя или обратно
кой ми е някъде кой съм му някого
имам ли дявол или разпятие
вглеждам се вдишвам ли още приятели 
как ми е щастие непознатият
вглеждам се ако и да не видя
вглеждам се как е ако не ми е 



Разпадане на географията

и няма място за поглед
и няма поглед да види
че нямя място за поглед

Българската литература

© 2001 Литературен форум